Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang
ревюта / 6 април, 2017

Да бъда откровена, първото нещо, което ме привлече към книгата, бе корицата ѝ. Видях в я туитър, попитах дали има е-книга и 15-ина минути по-късно вече я разлиствах на четеца. /Имайте предвид, че в този момент сменях банковата си карта и нямах пари в paypal акаунта си, така че помолих приятел за заем от няколко долара, за да имам книгата на момента./ Ето това може да направи добра корица за една книга. Разбира се, добрата книга не се дефинира само от корицата, за такава е нужно и добро писане. За мен „The Little Homo Sapiens Scientist“ не е просто куиър преразказ на добре познатата ни приказка за Малката русалка; книгата е много повече едно буквално и преносно гмуркане в темата за това какво определя човещината и какво истинската любов може и следва да бъде. Историята е също толкова тъмна, колкото оригиналът на Андерсен. Дали би могла да е поднесена по-леко? Разбира се. Но в никакъв случай нямаше да е същата история със същия ефект. Та, ако търсите нещо леко и оптимистично като вариантът на Дисни, това не е вашата книга. „The Little Homo Sapiens Scientist“ резонира някъде дълбоко, питайки читателя какво е готов да жертва за любовта. Позволявам си да…

„Not Your Sidekick“ доставя нужните ни гей супергерои – C.B.Lee
ревюта / 28 март, 2017

Ако не харесвате истории за супергерои, „Not Your Sidekick“ не е вашата история. Ако не харесвате лековати и не безкрайно безднадежни тийн любовни истории – също. Но, ако имате нужда от сладка история за бисексуални и транс тийнейджъри супергерои в живота си, „Not Your Sidekick“ е точно вашата история. Книгата е чудесна в смисъла, в който е писана – за младата аудитория, без излишен драматизъм и с единствената претенция да разкаже по подходящ и четивен начин историята на няколко тийна и проблемите, с които се сблъскват. 17-годишната Джес се бори с факта, че не е наследила супер сили от супер родителите си, не успява да изпълни очакванията, с които е натоварена като първо поколение, родено на територията на нова за родителите му мигранти родина и на всичкото отгоре ужасно много си пада по съученичката, с която има късмета да дели стаж. I can’t just ask Abby if she likes girls or not! What if she doesn’t know? What if… I… Yeah. It’s too much risk. Не мога просто да питам Аби дали харесва момичета или не. Ами ако и тя не знае? Ами ако… аз… Да. Рискът е прекалено голям. Книгата е съвсем тийнейджърска, лека и чудесна за разсейване между такива за…

Жена не е синоним на домакиня в „Rubyfruit Jungle“ – Rita Mae Brown
ревюта / 22 март, 2017

Прочетох „Rubyfruit Jungle“ почти 40 години след първото ѝ публикуване през 1980г. и, въпреки това, проблемите в книгата са точно толкова съществуващи в настоящето. Все още предимно се мълчи за стъкления таван, а да си куиър е често срамно за семейството и нерядко носи отхвърляне. Действието на книгата се развива във време, в което да си открито гей носи дамга, а стереотипите са по-живи от всякога. “How do you know about a lesbian bar?” “I’m a lesbian.” “You—but you look like anyone else. Molly, don’t be silly; you can’t be a lesbian. You’re joking. I’d know if you were such a thing.” “Madam, I am a full-blooded, bona fide lesbian. As for the way I look, most lesbians I know look like any other woman. However, if you’re hot for a truck driver I know just the place.” — Откъде знаеш за този лесбийски бар? — Аз съм лесбийка. — Ти – но ти изглеждаш като всяка друга. Моли, не бъди глупава, ти не може да си лесбийка. Шегуваш се. Щях да знам, ако беше такава. — Мадам, аз съм пълнокръвна автентична лесбийка. Относно това как изглеждам – повечето лесбийки, които познавам изглеждат като всяка друга жена. Но, ако си падате по жени…

За да живея, трябва да оцелея / „If I Was Your Girl“ – Meredith Russo
ревюта / 26 февруари, 2017

„If I Was Your Girl“ всъщност върви по всички канони на young adult литературата – тийнейджъри, тормоз в училище, любовни драми, голямо разкритие на бала в края на срока и т.н. Главната героиня Аманда спокойно би могла да крие каква ли не друга тайна от приятелите си в училище и от гаджето си. Просто в случая тайната е, че в акта ѝ за раждане пише „име: Андрю, пол: мъжки“. На Аманда не ѝ личи, тя минава между капките. Аманда е имала късмета да започне хормонална терапия сравнително рано и да премине през операция за смяна на пола веднага след навършване на необходимите 18 години. Аманда има родители, които се опитват да я приемат и разберат, въпреки факта, че трябва да забравят за всички детски снимки на детето си, въпреки че трябва да свикнат с новото ѝ име и най-вече въпреки, че не спират да се тревожат за нея. Особено след като вече има един опит за самоубийство. If I’d had the strength to be normal, I thought, or at least the strength to die, then everyone would have been happy. Ако имах силата да съм нормална, помислих си, или поне силата да умра, всички щяха да са щастливи. Няма как…

Безопасно ли е да те обичам? пита „A Safe Girl To Love“ – Casey Plett
ревюта / 22 февруари, 2017

„A Safe Girl To Love“ всъщност не беше пърият ми избор за 2017-а година, но тъй като „The Color Purple“ ми дойде малко тежка, реших да разнообразя със сборник разкази. Избрах „A Safe Girl To Love“ напълно случайно от списъка и попаднах на историите на няколко транссексуални жени, опитващи се да намерят мястото си в света. Целенасочено използвам горния клиширан израз, за да се опитам да му придам истинско значение с думите по-долу. Вероятно ще е една идея по-лесно, ако копирам няколко цитата от книгата: She was lucky to have her at all. Who knew, Lizzy thought, the finite amount of nights in her life where she would sleep with her hand around a trusted body. That trusted hers. It wouldn’t be a lot, anyway, would it. Беше щастливка да я има в живота си. Никой не знае крайния брой нощи в живота си, в които ще спи с ръка около тяло, на което вярва. – помисли си Лизи. – Какво повече можеш да искаш? Докато аз и вие търсим любовта, там има хора, които са склонни да се задоволят просто с няколко нощи прекарани в компанията на човек, на когото вярват. Без да си шепнат красиви думи и да си…

2017 за Книгозавър ще бъде queer, queer, queer
статии / 20 февруари, 2017

Някъде в последния месец реших, че през 2017-а ще чета предимно queer автори – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър, асексуални, джендър-куиър и (почти) всичко от автори, които не се самоопределят като част от цис хетеросексуалното общество. Почти всичко, защото въпреки всичко трябва да имам някаква избирателна пропускливост, а и животът е кратък за лоши книги, без значение кой и какъв е авторът им. Защо? Простичкият отговор е защото мога. Защото искам да науча повече за чуждия опит, различаващ се от хетеросексуален такъв и защото искам да прочета повече книги от автори, с чийто опит мога да се припозная. Защото съм чела малко книги от автори, които не са някъде по LGBTQ спектъра. Самият факт, че мога да започна изброяването им и да не се отплесна с часове говори достатъчно. Защото на български трудно откривам такива. Да не споменавам, че на пръстите на двете си ръце мога да преброя lgbtq героите/героините на родни автори. Какво ще чета? Списъкът, с който стартирам и ще бъде постоянно допълван до невъзможност да прочета всичко, можете да намерите тук. Всъщност не ми се искаше да слагам книгите на отделен „рафт“, но въпреки всичко, е добър начин, освен по жанр, да отбелязвам, че са и с lgbtq…

Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шанън МакГуайър
ревюта / 29 ноември, 2016

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредицата за Хари Дрезден на Бачър също влиза в бройката, макар да не е особено впечатляващ пример. Със сигурност пропускам още преводни издания, а впечатляващи примери за българско етно-фентъзи са поредицата за драконче на Теллалов, „Две луни“ на Елена Павлова(както и доста техни разкази) и нещата, които напоследък излизат с логото на MGB Books. Да, знам, че етно-фентъзи и ърбан фентъзи не са едно и също в контекста на горните ми примери, благодаря, но исках да покажа, че и ние вадим страхотни неща на пазара. Портал фентъзито, обаче, може да се похвали с повече примери на български, макар и да не сте предполагали за това. Типични примери са „Магьосникът от Оз“, „Коралайн“, „Нарния“ и „Алиса в Страната на чудесата“. Ако сте чели внимателно поне една от горните книги, ще знаете, че те доста…