Нагло, по-нагло, кражба и облагодетелстване – безплатни електронни книги
статии / 2 юли, 2015

В една топла вечер в групата „Безплатни електронни книги“* попаднах на съобщението, че сайт, който бе свален преди време, отново е на линия. Дотук нищо сензационно, ако въпросният сайт и лицата зад него не бяха достатъчно нагли да искат пари за предоставянето на съдържание, което не притежават по Закона за авторското право и сродните му права. Нека повторим: искат пари. За нещо, което не е тяхно. Нагледали сме се на какво ли не, де, не се изумих чак толкова от наличието на сайта. Изумих се от факта, че има хора, които са готови да платят за гореспоменатото съдържание. Което вече беше: Не съм наивна да смятам, че не се краде интелектуална собственост. Не съм глупава, за да вярвам, че това ще спре. Изглежда съм идеалист, обаче, за да се надявам някой да поиска това да се промени освен ощетените. Знаете ли как реагира редовия потребител като му кажат „сваляй, брат, без пари е“? Като кърмаче, ненагледало се на цици: Ето ти левчето! Дай съдържанието! Опитах се да разбера логиката, честно. Очаквано, не успях или поне не ми беше позволено – своевременно бях изхвърлена от групата, за да не взема да навредя с гнилото си и повредено мислене на останалите. Показаха ми го: Както можете…

Епично фентъзи в макро размер, "Килимените хора" на Тери Пратчет
ревюта / 2 април, 2013

Не бързайте да грабвате томахавките, оксиморонът е верен. Пратчет е написал тази малка книжка на 17 години, после е претърпяла редакция от неговото по-зряло аз и е излязла на пазара. Книгата има големите си плюсове, но губи страшно заради малкия си размер. Реално погледнато историята си има всичко, от което се нуждае едно епично фентъзи – герой, надарен със специални усещания; един куп раси, сред които джуджета и такива със специфичен усет за времето; лоша раса, осланяща се на идеята, че слугува на по-висша сила с неясен произход; пророчица, облечена в бяло; че даже и бледо подобие на дракони. Има си всичко, па макар и в макро вариант. Първоначално подходих с думата „мини“, но няма как нещата да са мини, когато монета от едно британско пени е с приблизителният размер на планината Витоша, а захарен кристал минава за друетажна сграда. Килимът е един огромен свят, в който живеят думийци и мунрунги (така да се каже обикновените хора), дефтмени (джуджетата), моули (лошите), вортгорни (изолирани на билото на монетата) и уайти (сливащи минало и бъдеще в настояще). И когато мунрунгите тръгват към столичния град Уеър за преброяването на хората, случващо се веднъж на 10 години се оказва, че мирът не е чак…