Магия и разочарование в „Сезонът на костите“ – Саманта Шанън
ревюта / 27 юли, 2014

Ок, признавам си, ако не бях гледала трейлъра на „Сезонът на костите“, навярно щях да я подмина спокойно. Резюмето ѝ така и не ме грабна. Започнах да я чета и полека-лека за едно тричасово пътуване почти я бях свършила. Върви леко поне до средата спокойно можеш да се надяваш да се окаже по-кървава, отколкото изглежда. Тройно убийство в първите 50 страници разпалва надеждата, че ще видиш нещо зрелищно до края. Тъкмо си мислех за магически реалити формат тип „Игрите на глада”, в който оцеляват малцина и се бях разпалила колко яко би било, но това така и не се случва. Въпреки това до последно се надявах, че „Сезонът на костите“ ще се окаже рефаимският еквивалент на гладиаторски игри. Не знам как и защо авторката е планирала хепталогия, при все че ако спре да разводнява сюжета с перкомерно количество неразбрана любов, може да събере поредицата и в трилогия. Но фактите са такива каквито са и аз ще ви говоря само за настоящата част. Идеята не е лоша – магията под всякаква форма е поставена под ударите на закона и се наказва сурово. И докато властта следи сигналите за ясновидство, съновидения, гледане от разнороден вид, упражняващите магия сформират свои съюзи под формата на…

Колко са добри добрите или за „Полулош” на Сали Грийн
ревюта / 22 юли, 2014

„Полулош” всъщност започва силно – натоварено и динамично, но се развива предимно предсказуемо доста очаквано. Не намирам това за напълно лошо, ако е сред първите книги, които са попаднали на читателя. Книгата ми даде причини да я смятам за по-скоро детска, отколкото за тийн-публиката. Сред тях се нарежда стилът на писане – простичък, с кратки и не особено изпипани изречения. Допълва го цялостната липса на нюанси в доброто и лошото – добрите са добри, а лошите са лоши. Нещата просто така седят. Няма по-дълбоки сблъсъци, липсват детайли, подбуди и намерения. А, доколкото ги има, те са за да докажат, че всички освен Натан и Аналис са лоши. Лесно е да бъдеш добър, когато те смятат за такъв. Пробвай да опазиш добрата си репутация, ако те смятат за лош. Натан не е от лошите. Все още. Но не е и от добрите. Поне докато не убие баща си. Любопитен куриоз, нали – ще докажеш, че си добър, само ако отнемеш човешки живот за нас. Това, което искрено ме подразни в държанието на Натан е, че той, макар да мислеше, че не може и няма да извърши убийство, не изпитваше никакви угризения след като го беше направил. Две изречения, в които той се…

„Грегор и проклятието на топлокръвните“ – Сюзан Колинс
ревюта / 15 юни, 2014

Естествено, след „Грегор Горноземеца“ и „Грегор и гибелното пророчество“ не се забавих да отгърна и третата част от „Подземни хроники“ – „Грегор и проклятието на топлокръвните“. Няколко месеца след последното му приключение в Подземното кралство, Грегор се завръща там, за да открие, че поредното пророчество вече се сбъдва без да му даде шанс – топлокръвните представители на подземната фауна биват покосени от чума, разнасяща се по кръвен път. И Войнът е този, който трябва да намери лек. В тази книга Сюзан Колинс задълбава в семейните и династични проблеми на Подземното кралство, за да ни открие, че нещата никога не са толкова прости, колкото  си мислим на пръв поглед. Показва ни лошата страна на това да си сред най-добрите воини, разкрива истински тъмната страна на Соловет (бабата на принцеса Лукса и пълководец на кралството) и обрича Грегор на разбирането, че бидейки rager вече никога няма да е същото невинно момче. А докато разказва историята на пътуването към митичните полета, където може да бъде намерен лека за чумата, Колинс увлекателно запознава малчуганите малко по малко с механизма на заразата – набързо споменава начините за заразяване, колкото да увлече малчуганите сами да се поинтересуват. Същевременно на героите в книгата не биват спестени нито мъките, нито…

В реалити-форматите винаги „Героите умират“ – Матю Стоувър
ревюта / 28 май, 2014

„Героите умират“ е 600-странично чудовище? Да. Което се изчита почти на един дъх? Да. Дали трябва да ми вярвате? Да. Преувеличавам ли малко? Сигурно. Забравете реалити-форматите, с които сте свикнали – ако гледате такива – разните изтерзани и изсмукани от пръстите сървайвъри, оцелей в дивото и прочее. Представете си шоу с първокласни графики, предаване в реално време, опасност, която не е планирана от сценаристите, истинска болка и още по-истинска смърт. Сложете го в свят, в който зрителят е разглезено добиче, вече виждало всичко. Добавете и желанието на един човек за себедоказване и сляпата му готовност да минава през трупове дори, но да достигне целта си. Ясно ви е какво ще получите – „Героите умират“. Ако сте чели „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки, навярно ще почувствате дежа-ву отнякъде, макар технически да няма в какво да обвиня Стоувър. И светът му е друг, и правилата. Светът му е просто устроен – кастово; играта е една – върши си работата и я върши добре; правилото е едно – оцелей. Истинският жанр на „Героите умират“ е екшън, колкото и да се подпира на магия и върховни технологии. И е такъв от корица до корица. Главният герой Хари Майкълсън, със сценично име Каин, не намира нито страница покой, докато…

Забава с темпорално обърканите „Пирамиди“ – Тери Пратчет
ревюта / 14 април, 2014

Добре де, всички знаем, че Пратчет си е Пратчет и какво да очакваме от него. Какво, обаче, се случва, когато той вземе целия си наличен абсурдизъм, обърка го с божествените представи на средния жител на Диска и добави дъх на суха жега и пирамиди на килограм? Точно така – получаваме едноименната книга. Малко преди тази книга четох Виан, който е творил близо половин век по-рано и намирам за забавно как двама автори успяват да използват един и същ тип аналогии по коренно различен начин. „Пирамиди“ описва приключението на младия престолонаследник Тепик и най-вече божествените му неволи, свързани с изчезването на личното му царството (заедно с прилежащите му време и пространство) и наличието на една очарователно побъркваща прислужничка. Богове и фараони оживяват, жреците разцъфват в лудостта си, една камила смята като обезумяла темпорално-пространствени връзки само поради липсата на по-интересно занимание и междувременно нито някой знае какво се случва, нито как да го оправи. „Не, не, не. Дължината е височина, а височината е широчината, а широчината е дълбочина, а дълбочината е време. Другото измерение, нали знаеш? Четири са си копеленцата. Времето е един от тях. На деветдесет от ония нещица спрямо останалите четири. Градуса имам предвид. Обаче… обаче то не може да…

Гарантирано приключение с „Грегор и гибелното пророчество“ – Сюзан Колинс
ревюта / 26 март, 2014

Тук е мястото да си призная, че след прочитането на „Грегор Горноземеца“ не можах да се сдържа и трябваше да прочета и останалите части от „Подземни хроники“. Пиша това ревю в края на 2013-та и се надявам скоро да видим книгата преведена и на българския пазар. За няколко часа погълнах и втората книга и спокойно мога да кажа, че Сюзан Колинс се справя блестящо с продължението на историята, а при появата на самия Бейн просто ми отвъртя главата с елегантния plot twist. В „Грегор и гибелното пророчество“ Грегор е все повече един малък възрастен, отколкото детето, което беше в началото на първото пророчество – знае, че му предстоят битки и може би смърт, но е готов да защити малката си сестричка и бъдещето на Регалия. Горноземеца се учи да се извинява и да равни с околните си – преоткрива силите си и приема загубите, които (ще) понесе. Книгата е идеална за хлапетата в онази прекрасна впечатлителна възраст, в която вниманието им се раздвоява за секунди, мисълта им тече бързо и не толкова последователно и най-вече – възрастта, в която трябва да се научат да се подчиняват на авторитети, но да държат на собственото си мнение и да вярват в силите, които…

Забавна, пъстра и практична „Готварската книга на леля Ог“ – Тери Пратчет
ревюта / 14 март, 2014

Ако можех да избирам свят, в който да живея, това щеше да е Света на Диска и, по възможност, щях да направя леля Ог своя приятелка. Първо, защото никак не е зле да познаваш вещица и второ, защото леля Ог е точната вещица, ако имаш нужда от закрила и забава (никой да не казва на баба Вихронрав!) Като оставим настрана това, че са поднесени като на шега, то спокойно може да се каже, че в книгата всъщност присъстват доста прилични рецепти, които могат да бъдат приготвени от всеки с достатъчно желание да експериментира. „Готварската книга на леля Ог“ е едно малко съкровище минимум защото в нея е набутан целият Диск-ов фолклор, с все тролове, джуджета, върколаци, пикси и човеци – същински алманах с прекрасните си илюстрации. Първа част – „Рецепти“ е мястото, откъдето ще разберете как се приготвят любимите кнедли на сержант Ангуа, каква е диетата на лорд Ветинари, как да си направите прилични плъхове на клечка и не на последно място технологията на производство на филийки с масло от Леонардо от Куирм. От втората част (и по-забавна) – „Етикеция“ не очаквайте съвети от кой нож да започнете и как да го държите на прием. От нея ще научите как…

Да следваш любовта през времето и пространството „Пълноземие“ – Николай Теллалов
ревюта / 27 февруари, 2014

„Долната земя е там, където виждаш Земята над главата си…“ или с други думи – Дичка, моето момче, здравата си я загазил. Още откакто се влюби в змеица. Да пиша за „Пълноземие“ след „Слънце недосегаемо“ е, меко казано, странно. Но сега, след (пре)прочитането и на двете книги спокойно мога да заявя, че именно в „Пълноземие“ Теллалов дава заявка за сериозната материя, към която върви в „Слънце“-то. И макар тази книга да е повече екшън, отколкото любовна или каквато и да било друга история, сред страниците й отново си личи мечтателя-трезвомислещ идеалист, който я е писал. Личи си вечно търсещият философ. „- Истините се дишат, ядат, пият, любят, мразят и убиват. Но не се четат. Те се живеят. – И колко истини има? – Истината е константа. Променлива величина е търсещият я.“ Смело твърдя, че на втори прочит, „Пълноземие“ не е изгубила и грам от очарованието, на което се насладих преди десетина години. А имайте предвид, че това е доста време и тогава бях млада и впечатлителна. Припомних си колко е приятно, а и с каква лекота се чете книга, която е редактирана и коригирана, книга, която си има всички бележки, пък били те и изнесени в края, а не под…

„В черно като полунощ“ – Тери Пратчет
ревюта / 13 януари, 2014

С риск да бъда затрупана с камъни, признавам че писането на Тери Пратчет ме забавлява, но не прекалено. Обикновено просто ме изумява с хрумванията си, блестящи до гениалност. Обаче! „В черно като полунощ“ ме изненада много приятно и се посмях от сърце. Толкова е забавна, че смело я препоръчвам дори на нефеновете и най-вече на тези, които се чудят дали да подхващат Пратчет. Е, захващайте се – заслужава си! „В черно като полунощ“ или „I Shall Wear Midnight“, както е оригиналното заглавие е от поредицата за Тифани Сболки – младата магьосница от Краище, нагърбила се сякаш с мъките на целия свят. Тифани знаеше, че вещерлъкът не е лесна работа, но не е предполагала, че службата й не свършва и не свършва, че хората очакват от нея да е вечно готова да реши проблемите им и най-вече, че нейното лично късче щастие може и да й се изплъзне. След сблъсъка със Зимоковеца, Тифани вече е познато име във вещерския свят, но една злополучна (чужда) магия я прави цел на архиврага на вещиците и играта на котка и мишка започва. Естествено, там са и Нак Мак Фигъл – малките сини защитници, които не биха позволили нещо лошо да се случи на тяхната мъненка…

„Дъхът на боговете“ – Бернар Вербер
ревюта / 11 януари, 2014

Първият път, когато чух името на Вербер и улови любопитството ми, бе покрай ей тоя пост. Дълго го отлагах, но ето, че му дойде времето. „Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която випуск от 144 кандидат-богове е натоварен да осъществи еволюцията на свой народ върху планета сходна на родната им Земя. Естествено, това не е леко упражнение – някои се провалят и биват елиминирани, а най-добрите биват възнаградени. Останали са 84-има, които да се борят за позицията на нов бог, а сред тях и един убиец, който отстранява конкуренцията. „Дъхът на боговете“ ми напомни, макар и малко, на „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки – с трудностите да бъдеш силния, който трябва да вземе правилните решения, с нежеланието да поемеш отговорност, въпреки че сам си я пожелал и може би дори малко с любовната история. Вербер набързо припомня на четящия позабравената древногръцка митология и едновременно с това преподава уроци по градоустройство, военна стратегия и похвати за управление. Воденето на различните народи преминава през разглеждането на различни видове държавни уредби – нужно е експериментиране с броя владетели, видовете пророци, пълководци и герои. Междувременно, случващото се на Еден (еквивалент на Олимп) показва на читателя, че боговете също…