Ок, признавам си, ако не бях гледала трейлъра на „Сезонът на костите“, навярно щях да я подмина спокойно. Резюмето ѝ така и не ме грабна. Започнах да я чета и полека-лека за едно тричасово пътуване … Продължете да четете Магия и разочарование в „Сезонът на костите“ – Саманта Шанън
„Полулош” всъщност започва силно – натоварено и динамично, но се развива предимно предсказуемо доста очаквано. Не намирам това за напълно лошо, ако е сред първите книги, които са попаднали на читателя. Книгата ми даде причини да … Продължете да четете Колко са добри добрите или за „Полулош” на Сали Грийн
Естествено, след „Грегор Горноземеца“ и „Грегор и гибелното пророчество“ не се забавих да отгърна и третата част от „Подземни хроники“ – „Грегор и проклятието на топлокръвните“. Няколко месеца след последното му приключение в Подземното кралство, Грегор се … Продължете да четете „Грегор и проклятието на топлокръвните“ – Сюзан Колинс
„Героите умират“ е 600-странично чудовище? Да. Което се изчита почти на един дъх? Да. Дали трябва да ми вярвате? Да. Преувеличавам ли малко? Сигурно. Забравете реалити-форматите, с които сте свикнали – ако гледате такива – разните изтерзани … Продължете да четете В реалити-форматите винаги „Героите умират“ – Матю Стоувър
Добре де, всички знаем, че Пратчет си е Пратчет и какво да очакваме от него. Какво, обаче, се случва, когато той вземе целия си наличен абсурдизъм, обърка го с божествените представи на средния жител на … Продължете да четете Забава с темпорално обърканите „Пирамиди“ – Тери Пратчет
Тук е мястото да си призная, че след прочитането на „Грегор Горноземеца“ не можах да се сдържа и трябваше да прочета и останалите части от „Подземни хроники“. Пиша това ревю в края на 2013-та и … Продължете да четете Гарантирано приключение с „Грегор и гибелното пророчество“ – Сюзан Колинс
Ако можех да избирам свят, в който да живея, това щеше да е Света на Диска и, по възможност, щях да направя леля Ог своя приятелка. Първо, защото никак не е зле да познаваш вещица … Продължете да четете Забавна, пъстра и практична „Готварската книга на леля Ог“ – Тери Пратчет
„Долната земя е там, където виждаш Земята над главата си…“ или с други думи – Дичка, моето момче, здравата си я загазил. Още откакто се влюби в змеица. Да пиша за „Пълноземие“ след „Слънце недосегаемо“ … Продължете да четете Да следваш любовта през времето и пространството „Пълноземие“ – Николай Теллалов
С риск да бъда затрупана с камъни, признавам че писането на Тери Пратчет ме забавлява, но не прекалено. Обикновено просто ме изумява с хрумванията си, блестящи до гениалност. Обаче! „В черно като полунощ“ ме изненада много … Продължете да четете „В черно като полунощ“ – Тери Пратчет
Първият път, когато чух името на Вербер и улови любопитството ми, бе покрай ей тоя пост. Дълго го отлагах, но ето, че му дойде времето. „Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която … Продължете да четете „Дъхът на боговете“ – Бернар Вербер