Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang
ревюта / 6 април, 2017

Да бъда откровена, първото нещо, което ме привлече към книгата, бе корицата ѝ. Видях в я туитър, попитах дали има е-книга и 15-ина минути по-късно вече я разлиствах на четеца. /Имайте предвид, че в този момент сменях банковата си карта и нямах пари в paypal акаунта си, така че помолих приятел за заем от няколко долара, за да имам книгата на момента./ Ето това може да направи добра корица за една книга. Разбира се, добрата книга не се дефинира само от корицата, за такава е нужно и добро писане. За мен „The Little Homo Sapiens Scientist“ не е просто куиър преразказ на добре познатата ни приказка за Малката русалка; книгата е много повече едно буквално и преносно гмуркане в темата за това какво определя човещината и какво истинската любов може и следва да бъде. Историята е също толкова тъмна, колкото оригиналът на Андерсен. Дали би могла да е поднесена по-леко? Разбира се. Но в никакъв случай нямаше да е същата история със същия ефект. Та, ако търсите нещо леко и оптимистично като вариантът на Дисни, това не е вашата книга. „The Little Homo Sapiens Scientist“ резонира някъде дълбоко, питайки читателя какво е готов да жертва за любовта. Позволявам си да…

Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шанън МакГуайър
ревюта / 29 ноември, 2016

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредицата за Хари Дрезден на Бачър също влиза в бройката, макар да не е особено впечатляващ пример. Със сигурност пропускам още преводни издания, а впечатляващи примери за българско етно-фентъзи са поредицата за драконче на Теллалов, „Две луни“ на Елена Павлова(както и доста техни разкази) и нещата, които напоследък излизат с логото на MGB Books. Да, знам, че етно-фентъзи и ърбан фентъзи не са едно и също в контекста на горните ми примери, благодаря, но исках да покажа, че и ние вадим страхотни неща на пазара. Портал фентъзито, обаче, може да се похвали с повече примери на български, макар и да не сте предполагали за това. Типични примери са „Магьосникът от Оз“, „Коралайн“, „Нарния“ и „Алиса в Страната на чудесата“. Ако сте чели внимателно поне една от горните книги, ще знаете, че те доста…

„Принцът на глупците“ бяга през глава – Марк Лорънс
ревюта / 25 ноември, 2016

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспехи и полирана от упражнения усмивка. Услужливо и точно на време „Принцът на глупците“ е тук, за да ни спаси с герой, който хич и не иска да бъде такъв. Принц Джалан е чак десети наследник на трона и предпочита да се крие между братовчедите си, вместо да изпъква пред погледа на Кралицата, да воюва хоризонтално, вместо на войното поле и никак, ама никак не обича да се намира от който и да било край на оръжие. Джал, обаче, има проблем – той не може да избяга от съдбата си. Нито от Мълчаливата сестра, която го наблюдава през забулен поглед. Той се казва Снори. Той е роб.  Също така смелчага, баща, войн и най-доброто, което се е случвало в живота на Джал. Снори е тук…

„Полукрал“, но мъдър предводител – Джо Абъркромби
ревюта / 22 февруари, 2016

Първата ми реакция при досега с „Полукрал“ бе „Много е тънка!“. Нетипично за стила на Абъркромби „Полукрал“ е 370 стр. малък формат, докато предишните книги от вселената на Първия закон(„Гласът на острието“, „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният довод на кралете“ и „Герои“) бяха големи, дебели и кървави. Естествено, кръвта не е спестена и тук, но за разлика от Първия закон, където „стоманата е отговорът“, тук главният герой Ярви не разполага с предимството на умението да върти меч и раздава справедливост чрез реки от кръв. Той трябва да се примири, че ще спаси кожата си бавно, с помощта на познанията си и с колкото се може по-малко неудобства. Ярви е сакатият наследник на опустял трон – донякъде емоционална марионетка на майка си Златната кралица, донякъде смотаният малък син, когото всички тормозят, донякъде малкото кутре, което никой не знае какви дарби крие. И именно това се оказва най-големият му жокер в оцеляването – вечно подценяван или поне недооценяван, той успява да намери пътя си към трона при условия, които налагат лоши, но позволяващи оцеляване решения, много лишения и в края на историята – едно заслужено възмездие. Защото: Човек има нужда от две ръце, за да се бие с някого. Но само от една,…

„Ние, останалите, просто живеем тук“ за умението да живееш със себе си от Патрик Нес
ревюта / 13 декември, 2015

„Ние, останалите, просто живеем тук“ се чете бързо и с лекота. Но не това са най-важните й качества. Това, за което съм благодарна на Патрик Нес в тази книга са героите й – малко странни, малко объркани, малко влюбени. С две думи – тийнейджъри, борещи се с проблемите си. Патрик Нес засяга важни теми като хранителните разстройства, откриването пред най-близките на младежите от ЛГБТ общността, обсесивно-компулсивните разстройства и произлизащите от тях мисли за самоубийство. „Ние останалите“ показва нещата такива, каквито са – всеки е важен, всеки е ценен и всеки е малко или много герой. Именно концентрирайки разказа си върху обикновените хора и изтегляйки назад фантастичното и драматичното в историята, Патрик Нес разказва история различна и еднаква. Има ги добрите, има ги лошите, има ги, за щастие, и героите. И освен различна, историята е и много, много ценна. „Ние, останалите, просто живеем тук“ е книга за героите, които можем да бъдем в собствения си живот, преборвайки проблемите си крачка по крачка. Книга за всички, които намират себе си малко странни и различни от другите, а понякога дори излишни. Книга, в която: Джаред, 3/4евреин и 1/4 бог, намира сили да говори за приятеля си и любовта, която изпитва към него; Хена, 1/2…

Хвани сребърната нишка, Румо! – „Румо & чудесата в тъмното“ – Валтер Мьорс
ревюта / 19 май, 2015

Ако хвърляте по едно око в този блог поне от време на време, навярно не сте пропуснали удивлението ми от първата книга за Замония, излязла на българския пазар – „Градът на спящите книги“(#4 от поредицата). Естествено, когато разбрах, че на пазара излиза „Румо и чудесата в тъмното“(#3 от поредицата), веднага заявих, че давам драконова люспа за нея и веднага припърхах от кеф. Едвам я дочаках и за няма два дни – изгълтах. Рядко се влюбвам в книга така, че да я грабвам във всяка появила се свободна минута. Но героят Румо е толкова чудесен, че ще се влюбите в него от раз! От неустоимо сладко пале, чиито зъбки тепърва пробиват, Румо пред очите ви ще израстне до безразсъдно смел (та чак глупав) и невероятно доблестен и отдаден на приятелите си волпертингер. А волпертингерите не са кучешка порода като всяка друга – те са много интелигентни, ходят на два крака и са прочути войни. Е, всеки има и свой единствен по рода си талант, де. А този на Румо е да преминава през битките почти като безсмъртен. Живеейки с усещането, че поредната битка ще е не по-трудна от предната, той просто приема способностите си за даденост, без да се пъчи и възгордява. Истината…

Зачеркни страха си с „Ритматистът“ – Брандън Сандерсън
ревюта / 18 март, 2015

„Ритматистът“ има по-малко геометрия, отколкото очаквах, но пък показва искрена любов към формите, комбинирането им и комплексната задача за решаването на проблем с помощта на изграждането на нови очертания. Не очаквам да разберете красотата, която намират всички привлечени от математиката просто с изчитането на тази книга, но се надявам поне едно-две хлапета да погледнат на геометрията с други очи. Именно в това се крие силата на детско-юношеската литература – във влиянието ѝ над узряващите умове. А когато геометрията може да победи лошите, това я прави в пъти по-привлекателна. Брандън Сандерсън обича да се заиграва с необясними и безтелесни сили – първо бяха мъглите в „Мъглороден“, а този път – тебеширени създания, въплъщения на злото. Тебеширчетата са родени в далечно място, наречено Небраск, където бойни-ритматисти се борят да ги задържат, предпазвайки останалия свят. Ритматистите са призвани от висша сила да опазят обикновените хора, които нямат способността да съживяват тебеширените си линии. Ритматиката обединява чертите на наука и религия, превръщайки призванието в тайнствен култ. Умел разказвач е Сандерсън и затова всеки път, когато ме увлече с поредната си причудлива история, му се ядосвам на недовършеностите и недообмислянията, които е допуснал, целейки се в по-бързото приключване на историята. Вероятно фактът, че е доста продуктивен писател има нещо общо с това,…

Отдай се в плен на „Кървавата шапчица“ – Анджела Картър
ревюта / 19 февруари, 2015

„Кървавата шапчица“ притежава онази щипка еротика, която липсва в историите от подобен тип. Наред с нежните заплахи, стаената опасност и откровените суеверия, именно тази лека пикантност придава на историите това, което ги прави по-различни от които и да било други варианти на старите приказки за Красавицата и Звяра, Котаракът в чизми, Спящата красавица или Червената шапчица. Това е наблегнато и на корицата, елегантно загатваща очакващите ви 10 трактовки на популярни приказки. Всеки разказ затвърждава усещането, че тези приказки именно така е трябвало да бъдат написани на първо място. И въпреки цялостната невъзможност да се говори за ‘женска’ или ‘мъжка’ литература, на този сборник му личи, че е писан от жена – притежава мекотата на женското начало, криещо се в прогарящо любопитство, майчина отдаденост и безгранична смелост пред непознатото. Несъмнено сборникът е изпълнен и със силни героини – „Кървавата стая“, „Невестата на тигъра“ и „Дамата от Дома на любовта“ са само големите примери за подобни образи. „Дамата от Дома на любовта“ сам по себе си страшно ми напомни за „Дамата от Шалот“ на Тенисън – обречена да изгние в далечната си кула, прокълната в самотата си и готова да загуби живота си, за да изпита човешки допир. За мен, като човек, който не…

„Грегор и шифърът на ноктите“ – Сюзан Колинс
ревюта / 9 февруари, 2015

Прочитам последното изречение на „Грегор и шифърът на ноктите“, въздъхвам и се сбогувам с приятел, с когото съм разговаряла през последната седмица. Настъпил е онзи момент да затворя дори електронната книга, защото е време за почивка, време е за мир. Време да се радваме на това, което имаме, да преброим раните си и да приемем загубите си. Вече чувствам поредицата „Подземни хроники“ като част от себе си и броя раните на Грегор като свои – ухапвания, ожулвания, съсичания или натъртвания – те и преживяното направиха от 11-годишното момче мъж за по-малко от две години. Малък мъж, който видя повече смърт, отколкото живот; повече мъка, отколкото радост и който загуби повече, отколкото спечели. „Грегор и шифърът на ноктите“ проследява хода на войната, която се разрази в „Грегор и тайните знаци“ – войната между плъховете и хората. Войната за спасението на мишките и на целостта на Подземното кралство. Книгата преминава през тежестите на войната, каквато е – кървава, грозна, трудна и изпълнена с порочност. В края на петата книга Сюзан Колинс просто съсича всички видове пророчества чрез нагаждането на реалността към тях и поставя финалния щрих с хитростта, която прилага Рипред, за да даде на Подземното кралство мира, от който всички имат нужда. Истината е,…

„Грегор и тайните знаци“ – Сюзан Колинс
ревюта / 5 ноември, 2014

Сега вече мога да кажа, че „Грегор и тайните знаци“ е наистина тъмна книга. Разиграват се игри на власт и смърт, които всяко 12-годишно момче би предпочело да пропусне, но Грегор вече е въвлечен в Подземния свят и няма измъкване. И вместо да си гледа почивката и лятната ваканция, той отново тръгва да спасява Подземния свят. Този път дори няма пророчество, което да бъде преследвано – нещата се случват прекалено бързо, за да бъдат разгадавани и прекалено рязко, за да бъдат дори следвани. А дадените обещания трябва да бъдат спазвани, макар опасностите да са повече, отколкото могат да бъдат понесени. Приключението отива все по-дълбоко под земната повърхност, и докато борбата на живот и смърт се изостря за всички видове, работата на основното ядро бойци – Лукса, Грегор, Рипред, а вече и Хауърд е да взима все по-трудни решения. При достигането на момента, в който нещата стигнат до геноцид, читателят вече е напълно наясно, че това не е детска книга. И е далеч повече от простото запознаване на децата с ужасното минало на човечеството, па макар и придадено на други подземни същества. Сюзан Колинс не престава да ме изумява и осъзнавам, че след толкова смърт в тази книга, написването на „Игрите на глада“…