Няма по-извратено зрелище от "Игрите на глада" – Сюзан Колинс
Ревюта / 11 февруари, 2013

Честно да си призная, толкова бях впечтлена, че ме мързеше да пиша ревю за трилогията на Сюзан Колинс. Просто исках отново да седна и да ги прочета – и трите книги Подред, в обратен ред, отделни глави или просто откъси, които са ми станали любими. Изгълтах трите книги наведнъж, като последната  просто отлагах да дочета – не ми се искаше да свършва. Тези книги ще ви усмихнат, разсмеят, разчувстват и може би дори разплачат. Толкова силни са някои моменти в тях. Историята увлича. Вероятно за това спомага начинът, по който е написана, от първо лице – това на главната героиня Катнис Евърдийн. Но не само това те прави съпричастен с историята. Героите, обстановката, борбата за живот, който да наречеш свой – постапокалиптична Северна Америка, потънала в разрушения; гладът, вземащ всеки ден своите жертви и още, и още… Всичко е толкова добре описано, изградено и подредено, че не ти дава възможност да четеш по диагонал. Рядко съм срещала книга, която толкова лесно да завладее ума ми и да ме прикове към страниците си. Героите: Катнис Евърдийн – объркано, противоречиво 14-годишно(когато започва историята) момиче. Глава на семейство, което на всяка цена държи да опази. Дори, ако това включва нейната или нечия чужда…

Земята може да е нашата люлка, но "Луната е наставница сурова" – Робърт Хайнлайн
Ревюта / 10 януари, 2013

Книгата взех преди години на заем от Блажев, по препоръка на Мила Ташева. Тогава и обещах на Книголандски да не пиша по-хубаво ревю от неговото и май не ми бе трудно да го направя. Тъй като вече бях чела допадналите на вкуса ми „Странник в странна страна“ и „Отвъд залеза“ и въобще се не дърпах да захвана следващата. Книгата оправда очакванията и дори ги завиши – фантастика от чист вид и удоволствие на висота. Хайнлайн ни изпраща на Луната, където живеят отдавна екстрадирани земляни. Там, при ниска гравитация, отглеждат жито, което търгуват със Земята в замяна на жизнено необходими консумативи като вода и въздух. Напрежението бавно ескалира, а когато в конфликта се намесва и свръх компютъра Майкрофт (който е конгломерат от цялата електроника на Луната), революцията назрява. Земляните дори не знаят колко сурови противници имат, а Майк помага на приятелите си лунатици да сведат шансовете си за успех до 1 към 7. Забавно е да видиш как неща, които си учил само като суха теория по някоя от хилядите механики се превръща в работещ механизъм, с който Земята да бъде принудена да се съобразява с лунатиците. Забавно е да видиш как се организира революция, в която никой не знае каква е йерархията…