В реалити-форматите винаги „Героите умират“ – Матю Стоувър
ревюта / 28 май, 2014

„Героите умират“ е 600-странично чудовище? Да. Което се изчита почти на един дъх? Да. Дали трябва да ми вярвате? Да. Преувеличавам ли малко? Сигурно. Забравете реалити-форматите, с които сте свикнали – ако гледате такива – разните изтерзани и изсмукани от пръстите сървайвъри, оцелей в дивото и прочее. Представете си шоу с първокласни графики, предаване в реално време, опасност, която не е планирана от сценаристите, истинска болка и още по-истинска смърт. Сложете го в свят, в който зрителят е разглезено добиче, вече виждало всичко. Добавете и желанието на един човек за себедоказване и сляпата му готовност да минава през трупове дори, но да достигне целта си. Ясно ви е какво ще получите – „Героите умират“. Ако сте чели „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки, навярно ще почувствате дежа-ву отнякъде, макар технически да няма в какво да обвиня Стоувър. И светът му е друг, и правилата. Светът му е просто устроен – кастово; играта е една – върши си работата и я върши добре; правилото е едно – оцелей. Истинският жанр на „Героите умират“ е екшън, колкото и да се подпира на магия и върховни технологии. И е такъв от корица до корица. Главният герой Хари Майкълсън, със сценично име Каин, не намира нито страница покой, докато…

Добре дошли в пагубното безсъние на кралство „Нод“ – Ейдриън Барнс
ревюта / 7 април, 2014

Колко сте изкарвали без сън? Било то от временна инсомния, прекалено много работа за вършене или младежка лудост? Моят бегъл опит се изразява в няколко семестъра в университета, завършващи седмица на бясно редуване на едно/двучасова почивка и обратнопропорционално будуване. Горе-долу на третия ден (когато си готов да заспиш и прав) мозъкът ти вече се е предал и започва да ти върти номера. Не е много забавно. Разказвам ви това, за да ви нахвърлям щрихите на картината, която описва „Нод“, а именно: милиарди хора по света спират да спят, а малцината останали сънуват апокалиптични сънища. Обществото, доколкото го е имало, се разпада под непосилната психическа тежест, предизвикана от липсата на сън. Светът се разделя на спящи и неспящи, а това няма да доведе до нищо красиво. Ако „Кучешки звезди“ описваше една пост-апокалиптична картина, то „Нод“ ни хвърля в началото на катастрофата – там, където трупът на човешките взаимоотношения все още не е изстинал, а в борбата за оцеляване близки няма. Разразява се масова лудост, предизвикана от безсънието. Тя пък, от своя страна, си позволява да разцъфне в халюциногенна премяна и да създаде в главата на един особняк кралство Нод – земята на сънищата и илюзиите. Харесаха ми наименованията, които Ейдриън Барнс…

Няма рак. Няма настинка. Има зомбита. „Захранване“ – Мира Грант
ревюта / 24 март, 2014

Знаете ли, затваряйки книгата, смело мога да заявя, че скоро не съм преживявала подобно приключение. А знаейки, че е едва първата част от трилогия, вече искам още. Още! „Захранване“ проследява проследява журналистическият възход на блогърите Джорджия Мейсън, позната като Джордж, и брат й – Шон. Блогъри във време, в което да си честен с читателите си и да си готов да заложиш живота си, за да им дадеш истината, не е въпрос на журналистическо образование, а на призвание. Трябва да започна отдалече – близо 25 години преди началото на действието в книгата,- за да разберете какво означава да си блогър. В началото на епидемията Келис-Амбърлий, която кара хората да зомбясват, конвенционалните медии нямат топките, за да се изправят пред обществото и да заявят колко е тежка ситуацията. Тогава начело на съпротивата срещу масовата дезинформация заставят блогърите – хората, готови да споделят опита си в момента, в който имат нова полезна информация. На техните опит и трупове лежат познанията за това, кое работи и кое – не, в борбата със зомбитата. „Истинските“ медии са били ограничени от правилата и регулациите докато в същото време блогърите нямали никакво друго ограничение освен скоростта, с която успявали да записват мислите си. Ние първи сме…

Да следваш любовта през времето и пространството „Пълноземие“ – Николай Теллалов
ревюта / 27 февруари, 2014

„Долната земя е там, където виждаш Земята над главата си…“ или с други думи – Дичка, моето момче, здравата си я загазил. Още откакто се влюби в змеица. Да пиша за „Пълноземие“ след „Слънце недосегаемо“ е, меко казано, странно. Но сега, след (пре)прочитането и на двете книги спокойно мога да заявя, че именно в „Пълноземие“ Теллалов дава заявка за сериозната материя, към която върви в „Слънце“-то. И макар тази книга да е повече екшън, отколкото любовна или каквато и да било друга история, сред страниците й отново си личи мечтателя-трезвомислещ идеалист, който я е писал. Личи си вечно търсещият философ. „- Истините се дишат, ядат, пият, любят, мразят и убиват. Но не се четат. Те се живеят. – И колко истини има? – Истината е константа. Променлива величина е търсещият я.“ Смело твърдя, че на втори прочит, „Пълноземие“ не е изгубила и грам от очарованието, на което се насладих преди десетина години. А имайте предвид, че това е доста време и тогава бях млада и впечатлителна. Припомних си колко е приятно, а и с каква лекота се чете книга, която е редактирана и коригирана, книга, която си има всички бележки, пък били те и изнесени в края, а не под…

„Тенарон“ – Лена Крун
ревюта / 3 януари, 2014

„Поща от друг град“ – подзаглавието директно насочва към съдържанието на книгата, а именно – 30 писма написани в Тенарон към любимия на героинята попаднала в света на гигантски растения и буболечки. „Тенарон“ е не просто красиво написана, а направо изваяна от думи. Разказите са пълни с красиви прозрения и сюрреалистични гледки, изпълващи бавно полезрението на читателя. Създават света на Тенарон с изящество и разбиране за кръговрата, който контролира живота на всяко едно същество. Живот, смърт, градеж и разграждане се редуват с лекота в света на буболечките. „Тенарон“ е разказ за чужд и странен свят, в който довчерашният ти другар може да се появи пред очите ти в нова форма след претърпяна метаморфоза; свят, в който кралството не е кралство, а кралицата приема като заплащане само щастливи спомени. Бихте си помислили, че Тенарон е място на видения в нечий сън и може би ще сте прави. Разказите трябва да се поемат или бавно, на глътки, преди лягане, или наведнъж, за да не спреш и да се замислиш за чудния им свят.   Това бяха добрите думи, които можех да кажа за „Тенарон“, но истината е, че разказите не ме доведоха до никъде, макар и крайната метаморфоза на героинята да беше…

Едно юношество затворено в сънища – "Everybody sees the ants" – A. S. King
ревюта / 2 януари, 2014

Ще подчертая, че това е доста американска книга, доколкото универсалните човешки проблеми биха могли да имат конкретна националност. Това е книга обхващаща проблемите на израстването, за липсващите родителски фигури, за намирането на смелост да се изправиш срещу страховете и мъчителите си, за да намериш себе си – книга за любовта като път към себе си. Лъки Линдерман е тийнейджър от средната американска класа, с майка-домакиня и вечно зает с работата си баща. Също така, с липсващ дядо, който е изчезнал по време на войната във Виетнам – нещо, което неминуемо е повредило баща му и играе голяма роля в сънищата на Лъки. На седем баба му го кара да й обещае, че ще намери дядо си и ще го върне в къщи. Оттогава Лъки започва да сънува джунглата на Виетнам и да се среща с дядо си. Там вижда и мравките – личния му забавен и ироничен спътник в израстването. А Лъки е добро, будно и начетено момче – идеалната (но не и единствена) жертва на училищния бияч Нейдър Макмилан. Истинските проблеми обаче започват, когато Лъки, за целта на училищен проект, принтира и раздава въпросник с тематика „как бихте се самоубили“. Показателните отговори на този въпрос обаче откриват лицемерността на…

„Морелси“ – Чайна Миевил
ревюта / 30 декември, 2013

Задържах тази книга повече от месец, докато стане време да се кача на влак, който да ме откара вкъщи за празниците – бях си наумила, че трябва да чета книгата сред нежното потропване при сблъсъка на влаковите колела & релсите. & след като изчаках идеалния саундтрак, който да озвучава четенето на „Морелси“, спокойно потънах в разказа за сурови хора, лов на грамадни къртове & повече поклони към кралете на жанра, отколкото съм виждала до момента в една книга. Отгърнах „Морелси“ & попаднах в свят, в който дори използването на съюзът ‘и’ отдавна е заместено с оплетеното ‘&’, символизиращо непрестанната & несвършваща плетеница от релси, опасали земната повърхност. Свят, в който не стъпваш между релсите, ако имаш капка разум & страниш от земята, знаейки че можеш да бъдеш погълнат от някой от безбройните зверове, криещи се под повърхността. С тази книга Чайна Миевил отдава дължимото на майсторите  на фантастичния жанр & техните отрочета, с които сме отрасли – Франк Хърбърт & неговите вечно бродещи червеи, братя Стругацки & незабравимата „Пикник край пътя“, Даниел Дефо с неговите Робинзон & Петкан, & не на последно място – Херман Мелвил & неговия бял кит, претворен тук в кърт с цвят на кост. От мен да знаете…

Заплени детето в себе си с „Грегор Горноземеца“ – Сюзан Колинс
ревюта / 16 декември, 2013

Струва ми се, вече всички са схванали, че съм голям фен на Сюзан Колинс и нейните „Игри на глада“, а „Подземни хроники“ напълно затвърждава пристрастията ми . Единственият проблем на поредицата е… че тепърва ще излиза на български. Когато си взех „Игрите на глада“, купих цялата трилогия наведнъж, знаейки че няма да мога да ги оставя и ще искам да прочета следващата, и следващата, за да разбера края на историята. А вчера, когато прочетох „Грегор Горноземеца“ разбрах, че Сюзан Колинс отново ме е пленила и искам и останалите части от поредицата. „Грегор Горноземеца“ е забавна, увлекателна и неспирна приключенска история. И не просто това – тя е от книгите, които са идеални да дадете на детето си, защото ще ги запознае с научно-популярни факти, които написани в учебниците седят сухо и трудносмилаемо. Именно в това е силата на детските книги – да събудят въображението на децата и покрай действието да им изградят представи за света, който ги обкръжава и за това кое е добро и кое – зло. „Грегор Горноземеца“ препоръчвам най-вече на родители, които чакат второ дете и по-голямото ревнува от бъдещото си братче/сестриче. Книгата ще запознае децата с любопитството на по-малките, нужната закрила от по-големите, ще им даде представи за…

Могъщо, ярко, прежулващо „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
ревюта / 27 ноември, 2013

Обичам я тая книга, обичам я! И искам всеки да я прочете. Защото е много лична, много откровена и много докосваща. Чак до оголване. Защото може да насълзи очите ти и да те разсмее с глас няколко страници по-късно. Защото по-истински влюбена в книга никога не съм била. Много думи са изписани за „Слънце“-то – предговорът събира имена като Атанас Славов, Бранимир Събев, Калин Ненов и Ангел Петров. Хора, които са описали с думите си всичко това, което Николай Теллалов е създал в книгата. Защото… Сякаш светлина от няколко слънца е събрал Теллалов за написването й. Събрала е магията му, подкрепена от много обич и много болка, и я влива директно във вените на читателя. Продънва небето от очаквания и разбива с фантазия. Историята започва от там, където свърши „Пълноземие“ – когато Радослав преминава през поредния Проход, а Верена заклева един вампир да го търси и да я извести, ако се появи нейде из Долната земя. Е, Радослав най-сетне улучва реалността и попада на Кашеп – планета подобна на Земята, но в реалността на змейовете. А когато установява, че този свят е във война, приключенията започват. И някъде там, докато се бие със зомбита, танкове и НЛО; сприятелява със змейове,…

Надигащите се мъртъвци и кълбото на желанията в „Пикник край пътя“ – Аркадий и Борис Стругацки
ревюта / 1 октомври, 2013

Едва ли който и да било фен на фантастиката има нужда от напомняне кои точно са братята Стругацки и кои техни произведения ще се помнят вечно. А ако случайно някой не е запознат с „Пикник край пътя“ ще се радвам това ревю да помогне за срещата им. За пръв път прочетох „Пикник край пътя“ преди близо десетина години, а самият роман – около 30 преди това. Представете си сега как роман писан преди повече от 40 години все още има силата да разтърсва ума с прозренията си и безпогрешно да чертае облика на обществото ни. Представете си силата на роман, по който дори Тарковски прави филм. Малко за сюжета: Редрик Шухарт е сталкер. А сталкерът – това е контрабандист от Зоната на извънземно посещение – едно от петте места, на които могат да бъдат намерени зарязани от посетителите артефакти. Зоната е опасно място, където дебнат десетки познати и непознати опасности, но пък и лежат богатства – сред „месомелачката“ и „пачата на вещицата“ се въргалят „инакви“, „празнотии“ и „черни капки“. Сталкерът рискува здравето и живота си за „зеленички“, а Зоната не пуска никого жив, без да си плати. Пусна ме Зоната. Пусна ме подлата. Мръсница. Жив съм. Новаците не могат да…