Концентратът от звездно величие „Фани Мае“ – Франк Хърбърт
Ревюта / 27 септември, 2013

Тези, които ме познават по-отблизо знаят, че съм отявлен фен на Хърбъртовия „Дюн“, и да, не само на първите две книги, а на цялата поредица. В случая, обаче, ще ви поговоря за очарованието „Whipping-Star“, преведена преди близо 40 години като „Фани Мае“. Това е първата книга от серията за Йори Маккай – безстрашният агент на Бюрото по Саботаж (БюСаб). Когато Маккай бива извикан по спешност на планетата на БюСаб, изобщо не му хрумва, че съвсем скоро от него ще зависи съдбата на разумните същества във Вселената. Оказва се, че последният представител на кейлбаните (расата правеща възможно удобното пътуване през пространството) е приел рискована сделка с една себична, луда и прекалено богата и опасна жена. А със смъртта на кейлбана нарекъл себе си Фани Мае ще настъпи и смъртта на всички индивиди възползвали се от S-системата за пътуване през пространството. Защото той концентрира в себе си цялата проклета вселена. Той… той създаде специализираните планети — планетите на медените месеци, гинекологичните планети, педиатричните планети, планетите за зимни спортове, гериатричните планети, планетите за плувни спортове, планетите — библиотеки, и какви ли още не. Дори БюСаб има своя собствена планета. Никой вече не може да си върши работата без помощта на S-ефекта. От последните…

Религиозно-вампирската „Захапи за врата“ – Тери Пратчет
Ревюта / 26 септември, 2013

„Захапи за врата“ беше… по-забавна от всичко, което съм чела на Пратчет. Което не е чак толкова много и е предимно от Света на диска, но все пак е база за сравнение. И „Захапи за врата“ се справи подобаващо. Истината е, че преди да започна книгата попитах най-близкия си Пратчет фен да ми избере нещо, което наистина ще ме забавлява, знаейки че не ми е чак толкова на сърце. И „Захапи за врата“ се оказа точното попадение. Защото къде иначе ще се случи Баба Вихронрав да остане непоканена на най-важното събитие в Ланкър? Къде иначе крал Верънс ще забърка кашата на кашите и ще се наложи съпругата му Маграт и двуседмичното им дете да спасяват положението? Къде Баба ще прояви главознанието си по най-елегантен и ефективен начин? И дали Баба може да бъде прекършена? Фабулата се върти около глупостта на бившия шут (по настоящем крал) Верънс да покани семейство вампири на кръщенето на новородената си дъщеря. А те сякаш само това са чакали и пристигат с идеята да останат и да поставят под контрола си цял Ланкър. Ланкър обаче си има своите вещици, а за разкош – и един появил се за кръщенето омниански пастор. И, те ти Пратчеровски религиозно-вампирски бъркоч…

"Деветата порта" – Артуро Перес-Реверте
Ревюта / 25 септември, 2013

„Деветата порта“ сама по себе си е приключенска книга, напомняща на „Тримата мускетари“, чиято история проследява. Тя предлага приключение от класа, забърквайки в мистерията си ръкописи и фалшификати на ценни книги, обърквайки ги хубаво в плетеница от факти и събития отпреди векове и от настоящето. Има си всичко от рецептата за идеална книга – красиви жени, опасни мъже и търсене на съкровище във вида на книга. Както и вездесъщата конспирация в конспирацията. И въпреки, че историята се върти около главата „Анжуйско вино“ от „Тримата мускетари“, „Деветата порта“ в същност е книга за книгите – за писането, издаването, гравирането и обичането им. Книга за любовта и носталгията на книгомана към добре направената книга. „Деветата порта“ е пълна с препратки към стари издания и е една малка енциклопедия на ценните книги на повече от два века. Пълна е с история и религия и е истинско удоволствие да се чете. Особено след като сме се начели на дъвки за мозъка като Дан-Брауновите произведения. Главният герой на книгата  Корсо има да решава уравнение с прекалено много неизвестни и то в света на старите книги – там, където думите опасен, ценен и кървав са синоними. А когато в уравнението добавим и хора с болни фантазии,…

Абсурдната „Как да говорим за книги, които не сме чели“ – Пиер Байяр
Ревюта / 24 септември, 2013

Рядко книга ме е отблъсквала дотолкова, че да я (до)чета с отвращение. А я дочетох, защото се бях заинатила да разбера казва ли изобщо нещо тази книга или е писана заради самото писане. И установих второто. Самият автор се позовава на хипотетични ситуации, ситуации от книги (т.е. родени от нечие въображение) и кошмари… като цяло – примери далеч от реалния живот. А подобни изречения ме карат да мисля, че автора не е чел дори една книга изцяло, истински и съсредоточено през живота си: По-голяма част от времето ние ги преглеждаме (книгите). Това понятие може да се разбира поне по два начина. В първия случай преглеждането е линейно. Читателят започва текста от началото, после започва да прескача редовете или страниците и се насочва, достигайки го или не, до края. При втория случай прегледът е кръгов, читателят не усвоява подреденото четене, а се разхожда из творбата. А когато стигнах до този пасаж мандибуларният ми ъгъл претърпя рязко увеличаване: Идеята за четенето като загуба – без значение дали тя се осъществява вследствие прегледа на книга, нещо чуто (казано) или прогресивно забравено, а не за четенето като печалба, е главна движеща психологическа сила за този, който иска да стигне до ефикасна стратегия за измъкване…