Безопасно ли е да те обичам? пита „A Safe Girl To Love“ – Casey Plett
ревюта / 22 февруари, 2017

„A Safe Girl To Love“ всъщност не беше пърият ми избор за 2017-а година, но тъй като „The Color Purple“ ми дойде малко тежка, реших да разнообразя със сборник разкази. Избрах „A Safe Girl To Love“ напълно случайно от списъка и попаднах на историите на няколко транссексуални жени, опитващи се да намерят мястото си в света. Целенасочено използвам горния клиширан израз, за да се опитам да му придам истинско значение с думите по-долу. Вероятно ще е една идея по-лесно, ако копирам няколко цитата от книгата: She was lucky to have her at all. Who knew, Lizzy thought, the finite amount of nights in her life where she would sleep with her hand around a trusted body. That trusted hers. It wouldn’t be a lot, anyway, would it. Беше щастливка да я има в живота си. Никой не знае крайния брой нощи в живота си, в които ще спи с ръка около тяло, на което вярва. – помисли си Лизи. – Какво повече можеш да искаш? Докато аз и вие търсим любовта, там има хора, които са склонни да се задоволят просто с няколко нощи прекарани в компанията на човек, на когото вярват. Без да си шепнат красиви думи и да си…

Надежда от „Къщата на улица Манго“ – Сандра Сиснерос
ревюта / 31 октомври, 2016

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдоподобни сравнения сякаш това е най-лесното на света. Някой ден ще си имам най-добра приятелка, изцяло моя. Тя ще слуша тайните ми. Ще разбира шегите ми, без да ги обяснявам. Дотогава съм червен балон, балон, завързан за котва. „Къщата на улица Манго“ е признанието на едно силно момиченце, че светът е голям и плашещ, че за да живееш в него трябва да си смел и да гледаш само напред, да си готов да преглъщаш чуждите думи без да задържаш горчивината им в себе си. А понякога и да я използваш като гориво, за да продължиш по трънливата си пътека. „Къщата на улица Манго“ замеря читателя с късчета реалност. На моменти толкова сурова, че нямаш време да кажеш ‘ох’ от нейната трагичност. Преглъщаш, разгръщаш и продължаваш към следващата история, която ще се срещне със следващите герои, които ще те накарат да почувстваш следващото…

Отдай се в плен на „Кървавата шапчица“ – Анджела Картър
ревюта / 19 февруари, 2015

„Кървавата шапчица“ притежава онази щипка еротика, която липсва в историите от подобен тип. Наред с нежните заплахи, стаената опасност и откровените суеверия, именно тази лека пикантност придава на историите това, което ги прави по-различни от които и да било други варианти на старите приказки за Красавицата и Звяра, Котаракът в чизми, Спящата красавица или Червената шапчица. Това е наблегнато и на корицата, елегантно загатваща очакващите ви 10 трактовки на популярни приказки. Всеки разказ затвърждава усещането, че тези приказки именно така е трябвало да бъдат написани на първо място. И въпреки цялостната невъзможност да се говори за ‘женска’ или ‘мъжка’ литература, на този сборник му личи, че е писан от жена – притежава мекотата на женското начало, криещо се в прогарящо любопитство, майчина отдаденост и безгранична смелост пред непознатото. Несъмнено сборникът е изпълнен и със силни героини – „Кървавата стая“, „Невестата на тигъра“ и „Дамата от Дома на любовта“ са само големите примери за подобни образи. „Дамата от Дома на любовта“ сам по себе си страшно ми напомни за „Дамата от Шалот“ на Тенисън – обречена да изгние в далечната си кула, прокълната в самотата си и готова да загуби живота си, за да изпита човешки допир. За мен, като човек, който не…

В Индия чудесата са ежедневие – „Прах от нозете“ Николай Янков, Елена Щерева
ревюта / 8 септември, 2014

„Прах от нозете“ е книга-доказателство, че понякога една страна може да бъде описана най-добре през очите на чужденеца. Може да бъде докосната истински само от онзи, чиито пръсти не са стъргали напуканата пръст от пелените. И най-вече, може да бъде видяна през обективния поглед на душата, виждала чужди простори. Авторите са уловили онази частица от Индия, заради която чужденците се влюбват в нея – от красивото ѝ многообразие до закостенелите навици и привички на жителите ѝ. Индия е страна на контрасти – бедна, но с щедра душа; богата на обещания, но пестелива откъм милувки; красива, ако можеш да си я позволиш, грозновата, ако креташ по ръбовете на оцеляването. Индия – дълбоко традиционна в добро и лошо. „Наскоро списанието ни публикува доклад за „изчезналите жени“ на Индия. У нас те са около шейсет милиона. Такава е цифрата момичета, които са били абортирани преди раждане, убити след като са родени, умрели от липса на грижи или убити от съпрузите си заради недостатъчната зестра. Безумно е да почитаме Лакшми, Дугра или Кали, да наричаме страната си Майка Индия и да възпяваме женската красота, сила и мъдрост в изкуството и литературата, докато в действителност животът на жената минава изцяло в обслужване на мъжките прищевки и…

Стотици страници смях до „Бряг на каменните сърца“ – Ади Спасова
ревюта / 18 юли, 2014

Оставям книгата с оценка 4,7/5 и признанието, че не ми се беше случвало скоро да цвиля така от смях, както с „Бряг на каменните сърца“. Ето такива неща искам да виждам от родните автори! Близо 300 страници чисто удоволствие – добре написано, увличащо, с динамични диалози и напълно познати родни абсурдизми. Книгата е събрала разказите на изпаднали и не толкова изпаднали люде – в голямата си част мъже, разказващи от първо лице мизерния си живот, още по-мизерните си похождения и също толкова розовите си перспективи за живота напред. „Бряг на каменните сърца“ всъщност е пълна със секс по един особено ненатрапчив начин. Хем е навсякъде и във всичко, хем е толкова естествена част от случващото се, че не дразни и не е преекспониран. Наивни ученически любови се преплитат с изстъпленения на зрели хора, извратени нужди намират своите адекватни утехи, а перверзии биват утолени. Многообразието на секса се е събрало в тази книга под (почти) всякакви форми и във всякакви прослойки. И е просто една частица от удоволствието да я четеш. Ади Спасова е успяла да употреби богатството на българския език, ползвайки смело и на килограм жаргонни думи, за да оцвети езика на героите си. При това се е получило много добре….

Апотеоз на човешките демони, „Концерт в памет на един ангел“ – Ерик-Еманюел Шмит
ревюта / 16 юни, 2014

Ако сте взели в ръка „Концерт в памет на един ангел“ подгответе се за потапяне в любов, омраза, отчаяние, болка, копнеж и ревност, власт и безсилие. Бъдете готови за битка със собствените си демони. И просто вижте света през чужди очи. Колко грехове може да понесе човешката душа? Колко смърт може да пожелае и посее човешката завист? Колко обич може да понесе човешкото сърце? Колко да отдаде и колко да пропусне? Това, в което е наистина добър Ерик-Еманюел Шмит е да влиза в човешките души и да измъква от там най-добрите и най-лошите им помисли. Вади най-егоистичните сред тях, разбърква ги със спомени и настояще, посолява с разочарование и го поднася на читателя. И го прави умело. Ако ви съобщят, че някое от децата ви е мъртво, ще намерите ли сили да пожелаете кое точно? Ще се съберете ли достатъчно, за да се самообвините за егоизма, който проявявате, желаейки смъртта на едно конкретно от отрочетата си? Или просто ще стискате юмруци в безсилие? Ако в младежките си години направите грешка, довела до нечия смърт, ще се поправите ли или ще подминете с повдигане на рамене? Ще простите ли на себе си или цял живот ще изкупувате вината си? Ако знаете, че любовта…

Неочаквано реалистичен Керет с „Изведнъж на вратата се чука“
ревюта / 15 април, 2014

Този Керет е… изненадващ. А е такъв, защото този път разказите са много по-естествени от тези в  „Асамтой“, където всичко беше шашавини и шантавини. „Изведнъж на вратата се чука“ е по-истински, по-реален и близък със света, в който живеем. По-изпълнен с нещата от живота, които виждаме, чуваме и усещаме всеки ден. В новия сборник с разкази ще прочетете за много секс, вина и изневери. За богоподобността на индивида и ефективността на чуждите нещастия. Като че ли този път Керет се вкопчва в душите на героите си и измъква от там всичко черно, което си мислят, че са скрили надълбоко – лъжите, срама или безполезността си. Редува разказ в разказа и разлиства света пред читателя. Иска се талант за написването на подобен сборник и Керет несъмнено го показва с близо четиридесетте кратки разказа. Отново заслужава любовта на почитателите си с купищата plot-twist-ове и с усмивките, които предизвиква. И просто ви се приисква да сте герой от негов разказ. Почувствах четенето на „Изведнъж на вратата се чука“ като завръщане в детството – лудешко, весело и нужно. Качих се на въртележката на Керет и се отпуснах в ръцете на този вълшебник на думите. Не мога да бъда многословна по адрес на Керет, а и не…

Историята на едно разпадане в „Блажени са блажените“ – Ясмина Реза
ревюта / 12 март, 2014

„Блажени са блажените“ е опит да разкрие вътрешно-семейните и приятелски връзки между двадесет и един души от различни поколения, с различни професии, място в обществото и разбирания. Хора, навързани едни с други. Мога да я опиша като сборник от кратки разкази за собственото щастие, през които прозира цялостната тъжна картина на едно разбито семейство. Да осъзнаваш собственото си щастие е трудно – всеки се бори за нещата, които няма и не проумява колко много същевременно има. Смяташ, че синът ти е лош, защото е мързелив? Ами, ако се мислеше за Селин Дион? Смяташ, че жена ти прекалява, държейки да купи конкретен вид сирене? Ами, ако ти изневеряваше? Съпругът ти те дразни с постоянното си присъствие? Ами, ако се лишиш от него завинаги? Книгата е опит да покаже колко сме свързани помежду си и как всички сме брънки във веригата от любов, предателства, търсене, вина, обвинения, прошка и изкупуване на грехове. И, въпреки неинтригуващата тема, Ясмина Реза успява да създаде нещо интересно с описването на толкова много различни гледни точки над една ситуация и неедностранния поглед над света.   Сега забелязвам, че в записките си за книгата на няколко места съм започвала в думите „има нещо…“ и това е така. Има нещо…

Изтръгнати из корен, присадени на „Непривична земя“ – Джумпа Лахири
ревюта / 7 март, 2014

Първата ми реакция, когато взех книгата в ръце, простете инфантилизма ми, беше „Искам я! Вижте само корицата – има дракон и лего на себе си!“ Такава съм си – дайте ми книга, дракони и лего и съм ваша. Но, оставяйки моята реакция на страна, трябва да се признае на художника Райчо Станев, че корицата е прекрасна. За книгата мога да кажа много неща. Мога да говоря дори само с прилагателни, извиращи от дъното на душата – шарена, направо пъстра, разнообразна и изпълнена с любов. Четеше ми се нещо индийско – нещо колоритно, с разнолики образи и задъхващо се в багрите на собственото си съществуване. И го намерих в разказите на Джумпа Лахири. Самата тя, като част от второ поколение имигранти, е поставена пред търсенето на собствена идентичност. Разкъсвани между очакванията на традиционната общност, от която идват и собствените си чувства на опитващи се да паснат навсякъде индивиди, това поколение изглежда обречено. „Тези мъже не се интересуваха от нея. Те се интересуваха от някакво митично създание, родено от сложна верига от клюки, съвкупност от доброжелателни мнения на индийската общност, според която тя беше застаряващо, неоценено дете-чудо след дългогодишните курсове по бхарата натям и перфектните резултати от САТ.“ „Непривична земя“ е като…

Да се загубиш в очарованието на една бленувана целувка в „Асамтой“ – Етгар Керет
ревюта / 6 февруари, 2014

Отдавна се канех да прочета нещо на Етгар Керет и да разбера има ли причина Книжен Жор да ми го хвали толкова. Признавам си, започнах да го чета с подозрение, но спечели вниманието ми още на първата страница с изречение като това: „Затворена в теб (тайната) сигурно звучи ужасно, й казваш, но то е заради акустиката. Ако я изкараш навън, изобщо няма да изглежда толкова зле, ще видиш.“ И така, успокоена, че ще се радвам минимум на подобни проблясъци, продължих да го чета с лекота, макар и да съм му малко сърдита, че понякога оставя разказите си с край в нищото и без решение. Кратки и чудновати, разказите на Етгар Керет разкриват пред очите на читателя истории, изпълнени с любов от най-различни видове – бащина, синовна, между любовници и дори имагинерна. „Целувка по устата в Момбаса“ е разказ чието име ще запомня, при все че нямам навика да го правя. И не се срамувам да си призная, че ми е любим в сборника, па макар и да е любим на всички. Дори само заради него, „Мисъл във формата на разказ“ и „Гуровата теория за скуката“ си заслужава четенето. Необичайни и малко сбъркани социално, историите в „Асамтой“ доказват, че Керет е…