„Вакантен пост“ за шамарът на реалността от Роулинг
ревюта / 22 септември, 2015

„Вакантен пост“ е от книгите, които навярно не бива да оставяте, ако веднъж сте ги започнали. Тя е от онези четива, които, ако посмеете да отместите поглед, имат непристойното умение да оплитат имената на героите си в главата ви, да ги разместват както си решат и да създават объркване. Съвет от мен – не отмествайте поглед от текста! Току-виж лесно сте прекръстили Саманта на Сюзън, Шърли на Шанън и Колин на Патрик. Не че това ще ви попречи да следите кой кой е. Героите на „Вакантен пост“ всъщност не са много, взаимовръзките помежду им – също. Именно в това се крие очарованието на книгата – с помощта на двайсетина герои Роулинг разиграва репертоар за стотина. „Вакантен пост“ е пътуване през дребнотемието на едно затворено общество. Неслучайно не казвам „на малкия град“, въпреки че Пагфърд е именно такъв. Той е само макет, върху който Роулинг разпростира разказваческия си талант. Без значение в отношенията на коя (не)семейна двойка от романа закопаете, ще намерите куп теми, които поради една или друга причина остават скрити зад паравана на външно спокойствие, зад което се крият от другите. Не знам колко са писателите като Дж. К. Роулинг, които така лесно биха поднесли на едно място каламбур от позиции, чувства и психики,…

Научете децата си „Къде растат парите?“ с Дениса Прошкова
ревюта / 2 септември, 2015

Тези от вас, които следят блога по-активно, със сигурност са забелязали две неща: 1. Голям привърженик съм на детското четене. 2. Голям привърженик съм на всяка допълнителна информация, която да формира общата култура на децата. Това, което не знаете е колко вечери съм прекарала в обсъждания с приятели за това как трябва да харчат парите си; че трябва да се научат да спестяват; че трябва да инвестират в себе си, а не в скъпи играчки. Казано с други думи – познавам достатъчно финансово неграмотни (все интелигентни) хора, за да смятам, че в образованието ни задължително трябва да се включи подобен курс. Затова, когато с мен се свързаха от NN (бившата ING) с информация за книжка, свързана с повишаването на грамотността на децата относно парите, веднага проявих интерес да видя това чудо. Защото децата възприемат парите така: „Къде растат парите?“, поне за мен, е насочена към децата в най-любопитната възраст – в диапазона 4-9 години, когато понятия като заем, заплата, лихва, болничен и данъци са все още имагинерни величини в главите им, но вече знаят не могат да имат всичко, което поискат. Смятам, че книжлето е написано на достъпен за децата език и най-важното – с примери – показва как следва да се разбират сложните думички, свързани…

Нагло, по-нагло, кражба и облагодетелстване – безплатни електронни книги
статии / 2 юли, 2015

В една топла вечер в групата „Безплатни електронни книги“* попаднах на съобщението, че сайт, който бе свален преди време, отново е на линия. Дотук нищо сензационно, ако въпросният сайт и лицата зад него не бяха достатъчно нагли да искат пари за предоставянето на съдържание, което не притежават по Закона за авторското право и сродните му права. Нека повторим: искат пари. За нещо, което не е тяхно. Нагледали сме се на какво ли не, де, не се изумих чак толкова от наличието на сайта. Изумих се от факта, че има хора, които са готови да платят за гореспоменатото съдържание. Което вече беше: Не съм наивна да смятам, че не се краде интелектуална собственост. Не съм глупава, за да вярвам, че това ще спре. Изглежда съм идеалист, обаче, за да се надявам някой да поиска това да се промени освен ощетените. Знаете ли как реагира редовия потребител като му кажат „сваляй, брат, без пари е“? Като кърмаче, ненагледало се на цици: Ето ти левчето! Дай съдържанието! Опитах се да разбера логиката, честно. Очаквано, не успях или поне не ми беше позволено – своевременно бях изхвърлена от групата, за да не взема да навредя с гнилото си и повредено мислене на останалите. Показаха ми го: Както можете…

Пушечно месо и жива плът в „Регистърът“ – Шанън Стокър
ревюта / 25 февруари, 2015

Добра или лоша, американската сцена ни предлага една не малка част от съвременната (анти)утопична литература и има възможността да насочи вниманието към проблеми, носени от обществото от векове. А когато в XXI век все още има места, които се опитват да се върнат в средновековието, такава литература в нужна. Направо задължителна. Действието ни заварва насред следвоенен САЩ – задъхващ се и неспособен да се справи с вътрешния си ред освен чрез патриархална диктатура. Войната е обезлюдила страната – нанесла е грозните си рани, погребвайки милиони и оставяйки оцелелите да се справят с отрицателния прираст. И това води до ужасяващо (и) просто решение – Регистърът. Регистърът е онзи правилник въведен в следвоенно време, който принизява човешкото същество до вменената на пола му функция. Ако се родиш момче следва почти сто процентово изоставяне от родителите ти, задължителна военна служба и събиране на пари, за да си позволиш булка; ако си момиче – елементарно образование, домакинство и продажба от заинтересованите само от печалбата ти родители. Веселко, а? Момчетата, изоставани от родителите си като товар, получават произволно първо име и номер за фамилия; момичетата пък биват гледани като добитък за разплод и продажба – обявени на търг при навършване на 18-годишна възраст. Регистърът звучи като зле…

„Напълно изгубили себе си“ до оголване – Карън Джой Фаулър
ревюта / 12 декември, 2014

Напоследък съм изчезнала от книжния хоризонт и за това си има причини. Това и фактът, че все пак сядам да напиша ревю за „Напълно изгубили себе си“ следва да ви каже какво означава тази книга за мен. Какво ми е дала и какво е взела – взе малко време, което и без това нямам, а даде далеч повече – още една истински преживяна история, някой друг научен факт, който да ме обогати и пълнотата, която може да бъде получена само от хубава книга. „Напълно изгубили себе си“ ми донесе усещането за приятната меланхолия на „Между дните“ и привкуса на достъпното обяснение защо семейните отношения са толкова сложна тема, така приятно написани в „Кажи на вълците, че съм си у дома“. Лесно е да ви обясня защо и как ще ви изненада тази книга – причината се крие в малката въпросителна с име Фърн, която се крие между първите стотици страници. Тя е, доколкото крайъгълен камък на историята, толкова и обикновен детайл от онези, които въпреки „нормалността“ си, преобръщат колата на спокойствието. „Напълно изгубили себе си“ е огледало на действителността ни – ежедневието, в което все по-малко обръщаме внимание на това да отделим миг обич на близките си; грубостите, прикрити зад искрена…

Трънливият път към звездите се крие в „Ритуали на съзряването“ – Октавия Бътлър
ревюта / 21 август, 2014

За челите „Зора“ просто продължавам историята. Ако не сте я чели – марш към библиотеката! Безплодието убива психиката на хората, които отказват да смесят гените си с оанкалите и оолоитата. Инопланетяните обаче не насилват нещата – те разбират нуждата им от бунт и от време да осъзнаят, че ползата е взаимна. Може би затова рискуват с Акин – първият мъжки представител със смесени гени, роден от човешка жена. Жената, разбира се, е Лилит Аяпо. Неразбрана от всички, демонизирана от бунтовниците, тя вече почти се е отказала от идеята да помири всички. А междувременно, хората вървят смело и безотговорно към собственото си унищожение. Любопитно ми е как самият Акин, разумен и говорещ от най-ранна детска възраст не се оказа по-агресивен от описаното, изпълнен с немощ от липсата на доверие в способностите му. Но ще го отдам на генното инженерство на оолоитата. Той сякаш е създаден, за да разбере и проумее хората. Да опознае всестранно този комплекс от емоции, възпитание и вродени страхове и да въздейства със собствените си сили, за да помогне на човеците да направят крачката, нужда им към оцеляването. „Никанж обикновено казва истината. От друга страна, причините и оправданията звучат убедително и когато са измислени по-късно. Първо се забавляваш, а…

Мистерията остава – „Анихилация“ – Джеф Вандърмиър
ревюта / 25 юли, 2014

Анихилация – пълно унищожение. Това предстои на целия ни свят, ако не разберем какво се случва в Зона Х. А ако успеем да излезем оттам – светът няма да бъде същият. Зона Х е мистериозно място – не знаем защо и как се е появила. Историята ѝ е покрита в мъгла и подсигурена със стотиците животи на изследователите, осмелили се да стъпят в суровата ѝ природа. Зоната е извън обсега на обикновения човек, а читателят така и не разбира как изследователите ѝ попадат в нея, пренесени там от тези, които ги изпращат. Но Зона Х поддържа собствена и уникална във всяко отношение еко система – сладководни риби са се приспособили към соленоводни условия, блатни местности се пресичат с пустинни такива, а не на последно място – може би всеки един от организмите в нея е склонен да проявява разум. Струва ми се, че още не съм попадала на книга, която да се гордее с цитат от Стивън Кинг на гърба си и да ме разочарова. Надявам се и да не се случи. Джеф Вандърмиър не дава имена на участниците в настоящата експедиция, която трябва да изследва Зона Х. Те биват наричани само Антрополога, Психолога, Биолога и Геодезиста. Повече не е и…

Стотици страници смях до „Бряг на каменните сърца“ – Ади Спасова
ревюта / 18 юли, 2014

Оставям книгата с оценка 4,7/5 и признанието, че не ми се беше случвало скоро да цвиля така от смях, както с „Бряг на каменните сърца“. Ето такива неща искам да виждам от родните автори! Близо 300 страници чисто удоволствие – добре написано, увличащо, с динамични диалози и напълно познати родни абсурдизми. Книгата е събрала разказите на изпаднали и не толкова изпаднали люде – в голямата си част мъже, разказващи от първо лице мизерния си живот, още по-мизерните си похождения и също толкова розовите си перспективи за живота напред. „Бряг на каменните сърца“ всъщност е пълна със секс по един особено ненатрапчив начин. Хем е навсякъде и във всичко, хем е толкова естествена част от случващото се, че не дразни и не е преекспониран. Наивни ученически любови се преплитат с изстъпленения на зрели хора, извратени нужди намират своите адекватни утехи, а перверзии биват утолени. Многообразието на секса се е събрало в тази книга под (почти) всякакви форми и във всякакви прослойки. И е просто една частица от удоволствието да я четеш. Ади Спасова е успяла да употреби богатството на българския език, ползвайки смело и на килограм жаргонни думи, за да оцвети езика на героите си. При това се е получило много добре….

Кучешка отплата за „Човекът, който обичаше кучетата“ – Леонардо Падура
ревюта / 19 март, 2014

„Човекът, който обичаше кучетата“ е доказателството, че за да усетите едно време е най-добре да погледнете света през очите на неговите обитатели, защото проумяването на подбудите, действията или бездействията на хората, оставили имената си в историята не могат да бъдат уловени от документите. Те трябва да се дишат, да се страдат, да се живеят. В ядрото на книгата е историята на една противоречива и твърда личност – Лев Давидович Троцки и неговото низвергване и обезоръжаване от комунистическата машина. Човекът, който близо 3/4 век преди 1984-та преживява ужаса на това да бъде изтрит от живота и делата си. „Едновременно с това името му, първо оклеветено, а после напълно обругано, започна да се заличава от исторически документи, чествания на годишнини, журналистически статии, дори от фотографии, докато почувства как се превръща в едно абсолютно нищо, в бездънна яма в паметта.“ В същото време това е историята и на Рамон Меркадер, изиграл зловещата си роля в театъра от събития, режисиран от червената идея. А разказът води Иван – и той, като всички останали, просто пометен от историята, без да остави името си в нея, но преживял и усетил теглото й. Леонардо Падура е взел мазния и цапащ графит на ежедневието на тези хора, прекарал…

Вкопчени в оцеляването си в разговор с „Кучешките звезди“ – Питър Хелър
ревюта / 5 март, 2014

Оголени до кокал. Ето така се чувстват героите на Питър Хелър. И не заради това, че след края на света оцелелите са малко или заради трудностите при набавяне на храна. А заради липсата на общуване. Заради липсата на любов, споделеност и човещина. Беше ми казано, че първите 50-ина страници ще са препъни камък, но истината е, че грам не го усетих така. Вярно, разказът тече малко накъсано, но пък бързо и увлекателно. А когато разбереш причината за накъсания говор на разказващия, всичко си идва на мястото, макар вече отдавна да е спряло да те дразни. В напрегнатата постапокалиптична обстановка на Северна Америка, след като вирус е повалил по-голямата част от населението, включително част от бозайниците, оцеляването зависи от това да имаш на кого да разчиташ. Хиг и Бангли са несъмнено странна двойка – Хиг е загубил жена си, чувствителен тип, а Бангли е способен да направи оръжие от всичко особняк. Но се разбират и си пазят гърба. Книгата е просто прекрасно изпълнена със спокойствие, което би могло да настъпи само след края на света. Друго не би могло да укроти така човешките ни пориви към непрекъснато движение и разрушение. „Плени ме. Тази идея: след хиляда години Ню Йорк би изглеждал…