2017 за Книгозавър ще бъде queer, queer, queer
Статии / 20 февруари, 2017

Някъде в последния месец реших, че през 2017-а ще чета предимно queer автори – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър, асексуални, джендър-куиър и (почти) всичко от автори, които не се самоопределят като част от цис хетеросексуалното общество. Почти всичко, защото въпреки всичко трябва да имам някаква избирателна пропускливост, а и животът е кратък за лоши книги, без значение кой и какъв е авторът им. Защо? Простичкият отговор е защото мога. Защото искам да науча повече за чуждия опит, различаващ се от хетеросексуален такъв и защото искам да прочета повече книги от автори, с чийто опит мога да се припозная. Защото съм чела малко книги от автори, които не са някъде по LGBTQ спектъра. Самият факт, че мога да започна изброяването им и да не се отплесна с часове говори достатъчно. Защото на български трудно откривам такива. Да не споменавам, че на пръстите на двете си ръце мога да преброя lgbtq героите/героините на родни автори. Какво ще чета? Списъкът, с който стартирам и ще бъде постоянно допълван до невъзможност да прочета всичко, можете да намерите тук. Всъщност не ми се искаше да слагам книгите на отделен „рафт“, но въпреки всичко, е добър начин, освен по жанр, да отбелязвам, че са и с lgbtq…

Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шанън МакГуайър
Ревюта / 29 ноември, 2016

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредицата за Хари Дрезден на Бачър също влиза в бройката, макар да не е особено впечатляващ пример. Със сигурност пропускам още преводни издания, а впечатляващи примери за българско етно-фентъзи са поредицата за драконче на Теллалов, „Две луни“ на Елена Павлова(както и доста техни разкази) и нещата, които напоследък излизат с логото на MGB Books. Да, знам, че етно-фентъзи и ърбан фентъзи не са едно и също в контекста на горните ми примери, благодаря, но исках да покажа, че и ние вадим страхотни неща на пазара. Портал фентъзито, обаче, може да се похвали с повече примери на български, макар и да не сте предполагали за това. Типични примери са „Магьосникът от Оз“, „Коралайн“, „Нарния“ и „Алиса в Страната на чудесата“. Ако сте чели внимателно поне една от горните книги, ще знаете, че те доста…

„Ние, останалите, просто живеем тук“ за умението да живееш със себе си от Патрик Нес
Ревюта / 13 декември, 2015

„Ние, останалите, просто живеем тук“ се чете бързо и с лекота. Но не това са най-важните й качества. Това, за което съм благодарна на Патрик Нес в тази книга са героите й – малко странни, малко объркани, малко влюбени. С две думи – тийнейджъри, борещи се с проблемите си. Патрик Нес засяга важни теми като хранителните разстройства, откриването пред най-близките на младежите от ЛГБТ общността, обсесивно-компулсивните разстройства и произлизащите от тях мисли за самоубийство. „Ние останалите“ показва нещата такива, каквито са – всеки е важен, всеки е ценен и всеки е малко или много герой. Именно концентрирайки разказа си върху обикновените хора и изтегляйки назад фантастичното и драматичното в историята, Патрик Нес разказва история различна и еднаква. Има ги добрите, има ги лошите, има ги, за щастие, и героите. И освен различна, историята е и много, много ценна. „Ние, останалите, просто живеем тук“ е книга за героите, които можем да бъдем в собствения си живот, преборвайки проблемите си крачка по крачка. Книга за всички, които намират себе си малко странни и различни от другите, а понякога дори излишни. Книга, в която: Джаред, 3/4евреин и 1/4 бог, намира сили да говори за приятеля си и любовта, която изпитва към него; Хена, 1/2…

Бягът на животинските хормони „Никога преди залез“ – Йохана Синисало
Ревюта / 9 март, 2015

Да си призная, учудена съм от появата на тази книга на българския пазар – имам достатъчно наблюдения, за да се изумявам при излизането на родния ни пазар на книги, които се различават от шаблона. А той e традиционен – хетеросексуален, между двама души, с умерена пикантност и без излишна различност. А пък в тая книга, освен основно хомосексуалност има и зоофилия. Ама не скачайте от столовете, всичко е в границите на нормалното! Доколкото една оживяла приказка може да бъде нормална, разбира се. Въпреки нетипичността от първите ми думи, „Никога преди залез“ не е скандална книга. Заиграва с еволюционната загадка наречена ТРОЛ – същество с характеристики близки до човешките, но развило се в собствената си еволюционна ниша. Характеризира се с изправен ръст, сръчни 4 лапи, тъмно окосмение, зимна хибернация и хищничество. Също така с излъчването на куп феромони, които са му помогнали да оцелее през вековете. Ама това е тайна! „Никога преди залез“ изкарва на повърхността онази част от човешкото в нас, която винаги се опитваме да скрием – болезнена похот, собственическа алчност, безмислена и ненужна жестокост и още, и още… Йохана Синисало умело преплита северните митове за троловете с мръснишката реалност на съвременния ни свят и ежедневните малки предателства, с които е…

Любовта като предателство към себе си и истински "Любовен саботаж" – Амели Нотомб
Ревюта / 8 юли, 2013

Много, много, много се забавлявах с тази книга. Изчетох 120-те страници на един дъх и през смях. Амели Нотомб е уловила в книгата си онова прелестно детско очарование, което губим с порастването, онази необорима детска логика, с която възрастните трябва да се примиряват. Разположила е на страниците на книгата една епична война, водена в границите на гетото Санлитун и любовна история не по-малко трагична от Омировата „Троя“, всичко това на фона на социален хумор и умозаключенията на 7-годишното й Аз. Знаете ли коя е любимата детска игра? Не е трудно да се познае, че е Война. А когато десетки деца на посланически мисии са затворени между бетонните стени на гетото, ограждащи ги от комунистически Китай, войната е най-сладкото удоволствие. Именно това и правят малките зверчета – обединяват се старите другари от Студената война и започват настървена борба с източногерманците. При това по най-подли и неочаквани начини. Появява се и фаталната красавица Елена, в която героинята ни се влюбва и разбира колко жестока може да бъде любовта. И така, на фона на тревожната ситуация в Китай, нашата малка героиня ни показва какво значи истински живот, истинска любов и още толкова истинска жертвоготовност в името на всичко, което смяташ за важно: При…

Когато изгубиш смисъла си, си изгубен като "Шлеп в пустинята" – Людмил Тодоров
Ревюта / 3 юни, 2013

С учудване установих, че за тази книга не съм си правила никакви бележки. Само местата на цитати, които са ме накарали да се усмихвам и да кимам ентусиазирано с думите „да, да, да“ на уста. Дори това следва да докаже колко грабваща е. Книгата просто ме пое като читател и ме носи през цялото време като на пухкав облак. И то не, защото е весела, розова или романтична, даже напротив. Книгата е разказ за неспокойствието в едно семейство, за последствията от това, че хората не разговарят едни с други, за собствената криза на личността и за пътя към преодоляването й. И макар да звучи тривиално и да не е толкова пространствено развита като „Между дните“, „Шлеп в пустинята“ не й отстъпва дори на йота. Напротив. „Шлеп в пустинята“ просто носи едно завършено спокойствие дори и в драматичните моменти. Каквато е корицата, такава е и книгата – спокойна, ненатрапчива и малко объркваща. Людмил Тодоров усмихва умело с неподправен хумор, докато дълбае в главата на своя герой и вади оттам заключения и обобщения за битието, с което се борим като с подвижни пясъци. Родителите не ни разбират. За разлика от тях ние разбираме своите деца, които живеят не така, както трябва. В…

Средният пол като съдба и проклятие в "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис
Ревюта / 12 април, 2013

Досегашният ми сблъсък с поредицата „Отвъд“ на издателска къща „Жанет 45“ продължава да носи изцяло положителен знак. След „Богът на дребните неща“, ето че сега „Мидълсекс“ оплита съзнанието ми с история, която не всеки писател би се осмелил да напише. А не всеки и би могъл. Признавам, че пристъпвам към писането на това ревю със смесени чувства заради всеобхватността на книгата и несигурността ми да опиша смесицата от чувства, които тя предизвиква. Доказателство за увлекателността на четивото е фактът, че въпреки надделяващото над пряката реч повествование, разказът тече толкова леко, че средната ми скорост на четене спадна съвсем слабо. Резултатът – приключих книгата в рамките на по-малко от два дни, поглъщайки 688-те страници прекрасен български превод с устрем и наслада. „Мидълсекс“ е урок по семейна история, наследственост и щипка генетика. Тя е историята, както на главния герой Кал(роден като Калиопа), така и на всички негови предци, чиито гени се борят за надмощие в тялото му. Първото нещо, което гените на Кал трябва да направят обаче е да оцелеят сред руините на едновремешна красива Смирна, избягвайки геноцида и да потеглят на път към имигрантска Америка дълбоко заровени в неговите баба и дядо. През целия си живот като момиче Калиопа Стефанидис бяга…