Първата ми реакция, отгръщайки Бъроуз беше „Така се пише, мамка му!“ Безсрамен, естествен и откровен е този копелдак и това си е. „Аксолотъл“ може да му диша прахта и да се задъхва с отчаяние. „Голият обяд“ е … Продължете да четете Наркотичната омая на „Голият обяд“ – Уилям Бъроуз
Едно признавам на Ерик Богосян и това е, че не се свени да пише прямо, без да прескача незензурните думи. Не си играе, а с няколко изречения обобщава състоянието на работното място, което хората считат … Продължете да четете „Mall“ – Ерик Богосян
„Едно сомбреро пада от небето“ и „Чудовището Хоклайн“ са два кратки приятно фантастични романа събрани в една книга от издателство „Парадокс“ през далечната 1998-ма година. Трудно ми е да говоря за „Едно сомбреро пада от … Продължете да четете "Едно сомбреро пада от небето" и "Чудовището Хоклайн" – Ричард Бротиган