The original feminazi Марк Твен и неговия „Съвет към малките момичета“
Ревюта / 3 септември, 2017

В „Съвет към малките момичета“ Твен практически подстрекава малките момичета да използват манипулация, тормоз и елегантни отклоняващи практики, за да получат това, което искат. Прави го полека, с тона на врял и кипял възрастен, но и умело като някой, който вече се е възползвал от собствените си съвети. „Ако майка ви иска да свършите нещо, не бива да ѝ отговаряте, че няма да го направите. По-добре и по-подобаващо е да я уверите, че ще изпълните точно заръката ѝ, а след това тихо и кротко да си продължите каквото ви е угодно.“ Интересен е езикът, който Твен ползва: текстът е изпъстрен с ‘не бива’-ния, ‘по-добре’-та, ‘би било’-та, ‘никога’-та и ‘винаги’-та. И през цялото, ама цялото време забраните нашепват бунт там, където от една млада дама се очаква да има само покорство. Чудя се дали Марк Твен е възпитавал собствените си три дъщери с тези съвети и междувременно се опитвам да реша коя от прекрасните хартиени скулптури на Капка Кънева ми харесва най-много. Искрено се колебая между старицата на стълбите и попареното прасе. Дълго може да се проточи спор на тема кои са читателите на тази книга – дали са малките момичета или възрастните, които могат да уловят иронията капеща от всяко изречение….

Приятелството на „Манго и Бамбам: Съвсем Не-прасе“ – Поли Фейбър, Клара Вулайъми
Ревюта / 15 декември, 2016

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изколекционира за личната си експозиция. И това е само част от невероятната история на „Манго и Бамбам“. Тази книжка е колкото за малчуганите, толкова и за теб, големи забързани възрастни човеко! Защото може и да е само 140 страници и да е написана с прости думички, но носи също толкова важност, колкото големите и дебели книги, които всички се надпреварват да твърдят, че са чели. Защото, ако не можеш да обсъдиш приятелството между Манго и Бамбам, няма значение дали можеш да говориш за това в „Епос за Гилгамеш“. Защото, аз лично: Мечтая за свят, в който повече възрастни четат детски книги. — Змей (@Zmeyche) December 15, 2016 Защото детските книги разширяват мирогледа и освобождават мисленето от стегнатите окови на сериозността. Защото забързани и угрижени в работното си ежедневие пропускаме да се порадваме…

Надежда от „Къщата на улица Манго“ – Сандра Сиснерос
Ревюта / 31 октомври, 2016

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдоподобни сравнения сякаш това е най-лесното на света. Някой ден ще си имам най-добра приятелка, изцяло моя. Тя ще слуша тайните ми. Ще разбира шегите ми, без да ги обяснявам. Дотогава съм червен балон, балон, завързан за котва. „Къщата на улица Манго“ е признанието на едно силно момиченце, че светът е голям и плашещ, че за да живееш в него трябва да си смел и да гледаш само напред, да си готов да преглъщаш чуждите думи без да задържаш горчивината им в себе си. А понякога и да я използваш като гориво, за да продължиш по трънливата си пътека. „Къщата на улица Манго“ замеря читателя с късчета реалност. На моменти толкова сурова, че нямаш време да кажеш ‘ох’ от нейната трагичност. Преглъщаш, разгръщаш и продължаваш към следващата история, която ще се срещне със следващите герои, които ще те накарат да почувстваш следващото…