„Злочестие“ щипе солено – Брандън Сандерсън
Ревюта / 12 юли, 2016

Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено. Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от… сол. Сандерсън не спира да поднася нови герои и да оплита действието си около странностите им. Истината обаче е, че малко ми поомръзна от сладникавата завършеност на трилогиите му и не успявам да убедя себе си дори с „такъв му е стила, а доброто писане през останалата част в книгите му му носи само точки“. Искам да видя лошия Брандън Сандерсън, да пусне малко повече кръв на героите си, да направи някой друг пълнокръвен злодей, да напъне малко повече действието. Междувременно „Злочестие“ продължава също толкова класически, колкото предходните книги – добрите, лошия и спасението, което дебне току преди края на книгата. С разликата, че като че ли Брандън Сандерсън е вкарал малко повече екшън този път, а Колене изяжда и доста бой и куршуми(има ли надежда?) Така или иначе, книгата се чете адски бързо без излишно напрежение и…

Подводно „Зарево“ – Брандън Сандерсън
Ревюта / 24 февруари, 2016

Доста бях позабавила четенето на „Зарево“, признавам си, но с излизането на третата част от поредицата „Възмездителите“, а именно „Злочестие“ нямаше как да не си доставя двойно удоволствие и да ги изчета наведнъж. След достойното представяне на комикс-възможностите си в „Стоманено сърце“, Сандерсън не пести сили и в „Зарево“. Лека смяна на декора, подмяна на лошия супер герой, щипка съмнения в главите на избавителите на Нюкаго от Стоманено сърце и имаме успешната рецепта за продължение на спечелила сърцата на феновете книга. Естествено, приликите между книгите ги има, но в типичен комиксов стил и така трябва да бъде – съдбата на доброто лежи на плещите на няколко души, докато тираните със свръхсили вгорчават живота на обикновения човек. Истински лошото идва, когато Дейвид, главният герой от „Стоманено сърце“ – човекът, успял да убие едноименния персонаж, започва да се съмнява в целите, с които е живял допреди месеци. Доскоро убеден, че всички Епични са лоши, сега покрай Професора и Меган установява, че това далеч не е така и устоите на вярата му са силно разклатени. В „Зарево“ Брандън Сандерсън не просто успява да поддържа темпото, което сам си е наложил в „Стоманено сърце“, но дори успява да го забърза, добавяйки нови и нови слоеве…

„Ние, останалите, просто живеем тук“ за умението да живееш със себе си от Патрик Нес
Ревюта / 13 декември, 2015

„Ние, останалите, просто живеем тук“ се чете бързо и с лекота. Но не това са най-важните й качества. Това, за което съм благодарна на Патрик Нес в тази книга са героите й – малко странни, малко объркани, малко влюбени. С две думи – тийнейджъри, борещи се с проблемите си. Патрик Нес засяга важни теми като хранителните разстройства, откриването пред най-близките на младежите от ЛГБТ общността, обсесивно-компулсивните разстройства и произлизащите от тях мисли за самоубийство. „Ние останалите“ показва нещата такива, каквито са – всеки е важен, всеки е ценен и всеки е малко или много герой. Именно концентрирайки разказа си върху обикновените хора и изтегляйки назад фантастичното и драматичното в историята, Патрик Нес разказва история различна и еднаква. Има ги добрите, има ги лошите, има ги, за щастие, и героите. И освен различна, историята е и много, много ценна. „Ние, останалите, просто живеем тук“ е книга за героите, които можем да бъдем в собствения си живот, преборвайки проблемите си крачка по крачка. Книга за всички, които намират себе си малко странни и различни от другите, а понякога дори излишни. Книга, в която: Джаред, 3/4евреин и 1/4 бог, намира сили да говори за приятеля си и любовта, която изпитва към него; Хена, 1/2…

Зачеркни страха си с „Ритматистът“ – Брандън Сандерсън
Ревюта / 18 март, 2015

„Ритматистът“ има по-малко геометрия, отколкото очаквах, но пък показва искрена любов към формите, комбинирането им и комплексната задача за решаването на проблем с помощта на изграждането на нови очертания. Не очаквам да разберете красотата, която намират всички привлечени от математиката просто с изчитането на тази книга, но се надявам поне едно-две хлапета да погледнат на геометрията с други очи. Именно в това се крие силата на детско-юношеската литература – във влиянието ѝ над узряващите умове. А когато геометрията може да победи лошите, това я прави в пъти по-привлекателна. Брандън Сандерсън обича да се заиграва с необясними и безтелесни сили – първо бяха мъглите в „Мъглороден“, а този път – тебеширени създания, въплъщения на злото. Тебеширчетата са родени в далечно място, наречено Небраск, където бойни-ритматисти се борят да ги задържат, предпазвайки останалия свят. Ритматистите са призвани от висша сила да опазят обикновените хора, които нямат способността да съживяват тебеширените си линии. Ритматиката обединява чертите на наука и религия, превръщайки призванието в тайнствен култ. Умел разказвач е Сандерсън и затова всеки път, когато ме увлече с поредната си причудлива история, му се ядосвам на недовършеностите и недообмислянията, които е допуснал, целейки се в по-бързото приключване на историята. Вероятно фактът, че е доста продуктивен писател има нещо общо с това,…

Героите идват, за да ни унищожат в „Стоманено сърце“ на Брандън Сандерсън
Ревюта / 6 февруари, 2015

Дай на хората сила и гледай как доброто в тях се сгромолясва! Дай им възможност и гледай как алчността им избуява! Дай им отчаяние и гледай как смелостта им расте! Герои е имало и винаги ще има – били те с магически/свръх способности или просто хора като мен и вас, които са готови да отстояват това, в което вярват. „Стоманено сърце“ е обратната страна на блестящата монета, наречена героизъм и така старателно лъскана в стотици комикси и десетки филми. Тя е книга за всички онези, които са свикнали с представата за свръхчовека като добър и като спасител. Ами ако свръх силата върви със злодейство? Ако всеки момент, в който използваш способностите, това разяжда душата ти? Ще я използваш ли? Ще се откажеш ли от нея? Ще предадеш ли доброто в себе си за малко власт? Социалната структура на Нюкаго се основава на разделението Епични – свръх хора/обикновени хора – парите вече не са това, което бяха. Влиянието се мери в сила, а големината на силата ти определя къде по стълбичката ще се наредиш. Стоманено сърце е хегемонът на Нюкаго – герой и злодей от висок порядък, той едновременно се грижи за поданиците си, осигурявайки им електричество и водоснабдяване, и ги подчинява…

Имаш ли кого да обичаш? пита „Жената жерав“ – Патрик Нес
Ревюта / 21 март, 2014

Мина време откакто четох „Часът на чудовището“ и бях позабравила лекотата, с която разказва Патрик Нес. С „Жената жерав“ си го припомних и този човек отново ме накара да вярвам, че е способен да опише дори сапунен мехур като деликатес. А книгата е, ами, като сън изплетен от забравата на нощта – мъглив спомен, който се изплъзва в утробата на утрото, но който не искате да забравите и ви усмихва щастливо. От мен да знаете, „Жената жерав“ е много красива книга – оформлението на корицата е просто вълшебно. Това е точно видът, който книгата заслужава – и като история, и заради писането на Патрик Нес. Когато Джордж вади стрела от крилото на появил се от нищото жерав, не си представя, че светът му ще се промени за ден. Че скоро в студиото му ще влизе Кумико и ще му покаже какво значат понятията любов и прошка. Историята на жената жерав е забулена в мистерия – тя се появява от нищото, за да промени живота на всички герои. Тя е приказката наяве, която се случва на тези, които са имали нужда от нея. „Жената жерав“ е много влюбена и философска книга, много нежна и за хора с определена настройка. Книга за моментите,…

Магия, преследвания и авантюризъм – "Скълдъгъри Плезънт" книга първа – Дерек Ланди
Ревюта / 7 юни, 2013

„Скълдъгъри Плезънт“ е толкова сладка, че се чете на един дъх. Върви бързо и увлекателно, а и 300 страници едър шрифт няма как да се опрат за дълго. Книгата ни среща с 12-годишната Стефани Хеджли и с бъдещия й партньор в приключенията – детектива магьосник, по стечение на обстоятелствата и ходещ скелет Скълдъгъри Плезънт. След Пратчетовия СМЪРТ това е втория ми любим скелет – горчиво ироничен и хапливо добродушен. Няма да ви разказвам историята, достатъчно ви е да знаете, че книгата е изпълнена с много свеж хумор с нюанси в междуполовите отношения и отношенията между подрастващ и възрастен. Истинско пиршество за сетивата, което прескача от опасност в опасност. „Скълдъгъри Плезънт“ е типична детско-юношеска книга (или както е модерно да се нарича YoungAdult) и е идеална, ако имате 10-12 годишен малчуган вкъщи. Не е за пропускане и от по-възрастните членове на семейството, които имат нужда да разпуснат, но несъмнено би задържала вниманието на някой в онази възраст, в която имаш нужда от магия около себе си, а възрастните – от тишина и спокойствие. Има чудовища, вампири, тролове (добре де, един трол), опасности и е едно голямо приключение. Поредицата определено диша във врата на Хари Потър и засега отстъпва само в размаха…