Поуки и доброта по време на „Внезапното бягство от действителността“
ревюта / 12 декември, 2016

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелствата, дали поради собствения му негативизъм, сега се препитава предимно с представления в старчески домове. И тъй като Антон не е много позитивно настроен към действителността, действителността се оказва също толкова негативно настроена към него. Така той се оказва запратен насред изненадващо зловеща част от националния парк Тиведен, само с костюма на гърба си и колода карти в джоба. Дали поради лош късмет, дали поради стечение на обстоятелствата, това се случва баш на Еньовден, а както знаем тогава магичните същества излизат от скривалищата си и се развихрят. Всъщност Антон прави само една голяма грешка – отказва да помогне на малко момиченце да набере 7 билки. Това, че момиченцето е зъл дух няма нищо общо, разбира се. Поуката в настоящата история е, че…

„Принцът на глупците“ бяга през глава – Марк Лорънс
ревюта / 25 ноември, 2016

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспехи и полирана от упражнения усмивка. Услужливо и точно на време „Принцът на глупците“ е тук, за да ни спаси с герой, който хич и не иска да бъде такъв. Принц Джалан е чак десети наследник на трона и предпочита да се крие между братовчедите си, вместо да изпъква пред погледа на Кралицата, да воюва хоризонтално, вместо на войното поле и никак, ама никак не обича да се намира от който и да било край на оръжие. Джал, обаче, има проблем – той не може да избяга от съдбата си. Нито от Мълчаливата сестра, която го наблюдава през забулен поглед. Той се казва Снори. Той е роб.  Също така смелчага, баща, войн и най-доброто, което се е случвало в живота на Джал. Снори е тук…