Поуки и доброта по време на „Внезапното бягство от действителността“
Ревюта / 12 декември, 2016

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелствата, дали поради собствения му негативизъм, сега се препитава предимно с представления в старчески домове. И тъй като Антон не е много позитивно настроен към действителността, действителността се оказва също толкова негативно настроена към него. Така той се оказва запратен насред изненадващо зловеща част от националния парк Тиведен, само с костюма на гърба си и колода карти в джоба. Дали поради лош късмет, дали поради стечение на обстоятелствата, това се случва баш на Еньовден, а както знаем тогава магичните същества излизат от скривалищата си и се развихрят. Всъщност Антон прави само една голяма грешка – отказва да помогне на малко момиченце да набере 7 билки. Това, че момиченцето е зъл дух няма нищо общо, разбира се. Поуката в настоящата история е, че…

Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шанън МакГуайър
Ревюта / 29 ноември, 2016

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредицата за Хари Дрезден на Бачър също влиза в бройката, макар да не е особено впечатляващ пример. Със сигурност пропускам още преводни издания, а впечатляващи примери за българско етно-фентъзи са поредицата за драконче на Теллалов, „Две луни“ на Елена Павлова(както и доста техни разкази) и нещата, които напоследък излизат с логото на MGB Books. Да, знам, че етно-фентъзи и ърбан фентъзи не са едно и също в контекста на горните ми примери, благодаря, но исках да покажа, че и ние вадим страхотни неща на пазара. Портал фентъзито, обаче, може да се похвали с повече примери на български, макар и да не сте предполагали за това. Типични примери са „Магьосникът от Оз“, „Коралайн“, „Нарния“ и „Алиса в Страната на чудесата“. Ако сте чели внимателно поне една от горните книги, ще знаете, че те доста…

Отдай се в плен на „Кървавата шапчица“ – Анджела Картър
Ревюта / 19 февруари, 2015

„Кървавата шапчица“ притежава онази щипка еротика, която липсва в историите от подобен тип. Наред с нежните заплахи, стаената опасност и откровените суеверия, именно тази лека пикантност придава на историите това, което ги прави по-различни от които и да било други варианти на старите приказки за Красавицата и Звяра, Котаракът в чизми, Спящата красавица или Червената шапчица. Това е наблегнато и на корицата, елегантно загатваща очакващите ви 10 трактовки на популярни приказки. Всеки разказ затвърждава усещането, че тези приказки именно така е трябвало да бъдат написани на първо място. И въпреки цялостната невъзможност да се говори за ‘женска’ или ‘мъжка’ литература, на този сборник му личи, че е писан от жена – притежава мекотата на женското начало, криещо се в прогарящо любопитство, майчина отдаденост и безгранична смелост пред непознатото. Несъмнено сборникът е изпълнен и със силни героини – „Кървавата стая“, „Невестата на тигъра“ и „Дамата от Дома на любовта“ са само големите примери за подобни образи. „Дамата от Дома на любовта“ сам по себе си страшно ми напомни за „Дамата от Шалот“ на Тенисън – обречена да изгние в далечната си кула, прокълната в самотата си и готова да загуби живота си, за да изпита човешки допир. За мен, като човек, който не…

Да следваш любовта през времето и пространството „Пълноземие“ – Николай Теллалов
Ревюта / 27 февруари, 2014

„Долната земя е там, където виждаш Земята над главата си…“ или с други думи – Дичка, моето момче, здравата си я загазил. Още откакто се влюби в змеица. Да пиша за „Пълноземие“ след „Слънце недосегаемо“ е, меко казано, странно. Но сега, след (пре)прочитането и на двете книги спокойно мога да заявя, че именно в „Пълноземие“ Теллалов дава заявка за сериозната материя, към която върви в „Слънце“-то. И макар тази книга да е повече екшън, отколкото любовна или каквато и да било друга история, сред страниците й отново си личи мечтателя-трезвомислещ идеалист, който я е писал. Личи си вечно търсещият философ. „- Истините се дишат, ядат, пият, любят, мразят и убиват. Но не се четат. Те се живеят. – И колко истини има? – Истината е константа. Променлива величина е търсещият я.“ Смело твърдя, че на втори прочит, „Пълноземие“ не е изгубила и грам от очарованието, на което се насладих преди десетина години. А имайте предвид, че това е доста време и тогава бях млада и впечатлителна. Припомних си колко е приятно, а и с каква лекота се чете книга, която е редактирана и коригирана, книга, която си има всички бележки, пък били те и изнесени в края, а не под…

„Дъхът на боговете“ – Бернар Вербер
Ревюта / 11 януари, 2014

Първият път, когато чух името на Вербер и улови любопитството ми, бе покрай ей тоя пост. Дълго го отлагах, но ето, че му дойде времето. „Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която випуск от 144 кандидат-богове е натоварен да осъществи еволюцията на свой народ върху планета сходна на родната им Земя. Естествено, това не е леко упражнение – някои се провалят и биват елиминирани, а най-добрите биват възнаградени. Останали са 84-има, които да се борят за позицията на нов бог, а сред тях и един убиец, който отстранява конкуренцията. „Дъхът на боговете“ ми напомни, макар и малко, на „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки – с трудностите да бъдеш силния, който трябва да вземе правилните решения, с нежеланието да поемеш отговорност, въпреки че сам си я пожелал и може би дори малко с любовната история. Вербер набързо припомня на четящия позабравената древногръцка митология и едновременно с това преподава уроци по градоустройство, военна стратегия и похвати за управление. Воденето на различните народи преминава през разглеждането на различни видове държавни уредби – нужно е експериментиране с броя владетели, видовете пророци, пълководци и герои. Междувременно, случващото се на Еден (еквивалент на Олимп) показва на читателя, че боговете също…

Могъщо, ярко, прежулващо „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
Ревюта / 27 ноември, 2013

Обичам я тая книга, обичам я! И искам всеки да я прочете. Защото е много лична, много откровена и много докосваща. Чак до оголване. Защото може да насълзи очите ти и да те разсмее с глас няколко страници по-късно. Защото по-истински влюбена в книга никога не съм била. Много думи са изписани за „Слънце“-то – предговорът събира имена като Атанас Славов, Бранимир Събев, Калин Ненов и Ангел Петров. Хора, които са описали с думите си всичко това, което Николай Теллалов е създал в книгата. Защото… Сякаш светлина от няколко слънца е събрал Теллалов за написването й. Събрала е магията му, подкрепена от много обич и много болка, и я влива директно във вените на читателя. Продънва небето от очаквания и разбива с фантазия. Историята започва от там, където свърши „Пълноземие“ – когато Радослав преминава през поредния Проход, а Верена заклева един вампир да го търси и да я извести, ако се появи нейде из Долната земя. Е, Радослав най-сетне улучва реалността и попада на Кашеп – планета подобна на Земята, но в реалността на змейовете. А когато установява, че този свят е във война, приключенията започват. И някъде там, докато се бие със зомбита, танкове и НЛО; сприятелява със змейове,…

„Тринайсетте цвята на дъгата“ – Антология съвременна българска фантастика
Ревюта / 13 септември, 2013

Обичам фантастиката и искрено се радвам, когато попадна на хубава българска такава. А антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“, събрала имена като Величка Настрадинова, Атанас Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Иванов, Янчо Чолаков, Ангелина Илиева (Йоан Владимир), Ивайло Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов, Геновева Детелинова… какво да кажа… просто ти отнася главата. Започва плавно със „Заклинание“, „Сиянието на реката“ и „Последният разказ“, които мога да нарека подгряващи – не толкова твърда фантастика, колкото навлизащи в света на мистиката и нереалното. Те ще ви срещнат с оперна прима, която умее да се грижи за хората, които обича дори те да са на хиляди километри; един уморен от сблъсъци войник на път да разбере собствената си съдба, имайки възможността да отплава при боговете… и дори с последните дни на Едгар Алан По. После следва сблъсък с „В началото беше метрото“, „Животинчето“, „Как спасих света, или най-хубавата професия“, „И попита войникът: Кой ме повика?“ – тук вече излизаме в космоса, чакащи апокалипсис; развиваме напреднала технология от един паралелен свят и виждаме една по-различна Ацтекска империя, където канибализмът е закон и единствен начин за оцеляване. А след това, ех, завиждам за първата среща с „Извън картината“, „Атентатът“ и „Сънувах…