The original feminazi Марк Твен и неговия „Съвет към малките момичета“
Ревюта / 3 септември, 2017

В „Съвет към малките момичета“ Твен практически подстрекава малките момичета да използват манипулация, тормоз и елегантни отклоняващи практики, за да получат това, което искат. Прави го полека, с тона на врял и кипял възрастен, но и умело като някой, който вече се е възползвал от собствените си съвети. „Ако майка ви иска да свършите нещо, не бива да ѝ отговаряте, че няма да го направите. По-добре и по-подобаващо е да я уверите, че ще изпълните точно заръката ѝ, а след това тихо и кротко да си продължите каквото ви е угодно.“ Интересен е езикът, който Твен ползва: текстът е изпъстрен с ‘не бива’-ния, ‘по-добре’-та, ‘би било’-та, ‘никога’-та и ‘винаги’-та. И през цялото, ама цялото време забраните нашепват бунт там, където от една млада дама се очаква да има само покорство. Чудя се дали Марк Твен е възпитавал собствените си три дъщери с тези съвети и междувременно се опитвам да реша коя от прекрасните хартиени скулптури на Капка Кънева ми харесва най-много. Искрено се колебая между старицата на стълбите и попареното прасе. Дълго може да се проточи спор на тема кои са читателите на тази книга – дали са малките момичета или възрастните, които могат да уловят иронията капеща от всяко изречение….

Приятелството на „Манго и Бамбам: Съвсем Не-прасе“ – Поли Фейбър, Клара Вулайъми
Ревюта / 15 декември, 2016

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изколекционира за личната си експозиция. И това е само част от невероятната история на „Манго и Бамбам“. Тази книжка е колкото за малчуганите, толкова и за теб, големи забързани възрастни човеко! Защото може и да е само 140 страници и да е написана с прости думички, но носи също толкова важност, колкото големите и дебели книги, които всички се надпреварват да твърдят, че са чели. Защото, ако не можеш да обсъдиш приятелството между Манго и Бамбам, няма значение дали можеш да говориш за това в „Епос за Гилгамеш“. Защото, аз лично: Мечтая за свят, в който повече възрастни четат детски книги. — Змей (@Zmeyche) December 15, 2016 Защото детските книги разширяват мирогледа и освобождават мисленето от стегнатите окови на сериозността. Защото забързани и угрижени в работното си ежедневие пропускаме да се порадваме…

Бисерче вълшебно и силата на детското четене
Статии / 9 февруари, 2016

Ето, че дойде време за четвъртото поредно издание на наградата Бисерче вълшебно. Ако имате деца на възраст между 6 и 15 г., сега е моментът да се запознаете с инициативата и да допринесете за избирането на любимите детски книги, излезли през 2015 г. Отсега можете да предупредите децата, че не става дума за досадните заглавия от задължителната училищна литература, а за книги, които самите те(и техни връстници) са избрали. КЪДЕ ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА БИСЕРЧЕ ВЪЛШЕБНО Всички заглавия могат да бъдат разгледани на сайта www.biserche.com, а аз искам да обърна внимание на факта, че участието на хлапетата в гласуването за наградата стремително расте от година на година. При първото си гласуване през 2013 г., Бисерче вълшебно успява да отбележи 1391 детски гласа, а през 2014 г. гласовете са вече 1853 в полза на близо 60 номинирани заглавия, т.е. с 33% повече гласове от предходната година. Ето, че през 2015 г. развитието продължава и 3881 деца гласуват за вече 88 номинирани от тях и техни връстници заглавия. Два пъти повече гласове и още повече заглавия. Цел тази година? Поне 5000 гласували деца за 117-те заглавия, появили се на родния пазар през 2015-а година. Лесно е да кажем, че децата гласували досега са малко на фона…

Научете децата си „Къде растат парите?“ с Дениса Прошкова
Ревюта / 2 септември, 2015

Тези от вас, които следят блога по-активно, със сигурност са забелязали две неща: 1. Голям привърженик съм на детското четене. 2. Голям привърженик съм на всяка допълнителна информация, която да формира общата култура на децата. Това, което не знаете е колко вечери съм прекарала в обсъждания с приятели за това как трябва да харчат парите си; че трябва да се научат да спестяват; че трябва да инвестират в себе си, а не в скъпи играчки. Казано с други думи – познавам достатъчно финансово неграмотни (все интелигентни) хора, за да смятам, че в образованието ни задължително трябва да се включи подобен курс. Затова, когато с мен се свързаха от NN (бившата ING) с информация за книжка, свързана с повишаването на грамотността на децата относно парите, веднага проявих интерес да видя това чудо. Защото децата възприемат парите така: „Къде растат парите?“, поне за мен, е насочена към децата в най-любопитната възраст – в диапазона 4-9 години, когато понятия като заем, заплата, лихва, болничен и данъци са все още имагинерни величини в главите им, но вече знаят не могат да имат всичко, което поискат. Смятам, че книжлето е написано на достъпен за децата език и най-важното – с примери – показва как следва да се разбират сложните думички, свързани…

Време е за гласуване! „Бисерче вълшебно“ чака твоя глас!
Статии / 2 април, 2015

Освен, че детето, което чете е важно, то е и силно. Не виждам ден по-подходящ да кажете на детето си, че има глас от деня, в който детската книга празнува. Детето ви има шанса да определи коя детска книга ще спечели наградата „Бисерче вълшебно“. Скъпи родители, дайте тази сила на детето си. Скъпи библиотекари, разкажете на децата на инициативата и им покажете сайта – http://biserche.com/. Дайте на децата това, от което имат най-голяма нужда – знанието, че гласът им е важен и нужен. И коаго те знаят, че мнението им се зачита, ще бъдат възрастните, в които ви се иска да се превърнат. Скъпи деца, гласувайте! Гласуването тече до 12.04 в три категории: – Откриватели (6-8г); – Мечтатели (9-11г); – Майстори (12-15г). Заглавията, които се борят за наградата можете да намерите тук и в някои книжарници, които са партньори на сайта Детски книги в начинанието. Подкрепям инициативата поради няколко причини: Деткото четене е важно и ценно – учи не само на правопис, но и на критична мисъл. Детското гласуване е още по-важно – подтиква малчуганите и тийнейджърите да направят информиран избор и ги подготвя за още куп избори, които им предстоят в бъдеще. Подобни инициативи ме карат да вярвам, че промяната идва и…

Защо е важно детското четене? Да поговорим за #дететокоеточете
Статии / 23 февруари, 2015

Защото си е брало лайката инак. Искрено смятам, че детското четене е едно от най-важните неща, които трябва да популяризираме и да се трудим, докато не станат приоритет от първата десятка. Четенето е от малкото начини децата да продължат да усещат магията, когато тръгнат по пътя си към порастването – наред с изкуствата, които събуждат създателя в тях. Защото: Детето, което чете, пътува. Детето, което чете, се усмихва. Детето, което чете, има избор. Детето, което чете, е щастливо. Детето, което чете, е неуморно. Детето, което чете, е идеалист. Детето, което чете, има себе си. Детето, което чете, е късметлия. Детето, което чете, е любопитно. Детето, което чете, е слънчев лъч. Детето, което чете, се интересува. Детето, което чете, умее да обича. Детето, което чете, не се страхува. Детето, което чете, не се примирява. Детето, което чете, е себедостатъчно. Детето, което чете, се вглежда в себе си. Детето, което чете, не познава граници. Детето, което чете, познава демоните си. Детето, което чете, вижда света различно. Детето, което чете, е гъвкаво и креативно. Детето, което чете, критикува неправдата. Детето, което чете, е онова с блесналия поглед. Детето, което чете, намира всички сили в себе си. Детето, което чете, ще стане възрастен, който мисли. Детето,…

“Стани герой в Подземната страна” на Панаира на книгата в НДК
Статии / 9 декември, 2014

Едно от нещата, които липсваха на детството ми бе вживяването в ролята на герои от книги, които обичам. Затова и ме е яд, че вече съм малко старичка, за да се включа в организираното от издателство „Екслибрис“ и прекрасните хора от „Детски книги“ и „Аз чета“ събитие под мотото “Стани герой в Подземната страна”. Не е късно, обаче, за всички хлапета фенове на „Подземни хроники“, които са готови да се впуснат в приключение и да печелят награди. Времето – в събота 13.12.14, точно в 14:00 часа. Мястото – сцената на ет. 3 по време на  Панаира на книгата в НДК. Изненадите – гарантирани! Желанието – задължително! Награди – ще има! Aко случайно се зачудите дали си заслужава да заведете детето си на събитието, припомнете си последният път, в който сте играли на стражари и апаши, яздили сте пръчка-вихрогон и сте строили пясъчни замъци. И макар, в интерактивен свят като днешния, горните ми примери да не са особено релевантни, позволете на хлапето си да преживее два магически часа в компанията на себеподобни смелчаги и горноземски храбреци – така както сме го правили ние. Освен това – кой не иска да спаси принцеса? Най-важното – не забравяйте да се запишете на editors@detskiknigi.com. Без значение дали…

Колко са добри добрите или за „Полулош” на Сали Грийн
Ревюта / 22 юли, 2014

„Полулош” всъщност започва силно – натоварено и динамично, но се развива предимно предсказуемо доста очаквано. Не намирам това за напълно лошо, ако е сред първите книги, които са попаднали на читателя. Книгата ми даде причини да я смятам за по-скоро детска, отколкото за тийн-публиката. Сред тях се нарежда стилът на писане – простичък, с кратки и не особено изпипани изречения. Допълва го цялостната липса на нюанси в доброто и лошото – добрите са добри, а лошите са лоши. Нещата просто така седят. Няма по-дълбоки сблъсъци, липсват детайли, подбуди и намерения. А, доколкото ги има, те са за да докажат, че всички освен Натан и Аналис са лоши. Лесно е да бъдеш добър, когато те смятат за такъв. Пробвай да опазиш добрата си репутация, ако те смятат за лош. Натан не е от лошите. Все още. Но не е и от добрите. Поне докато не убие баща си. Любопитен куриоз, нали – ще докажеш, че си добър, само ако отнемеш човешки живот за нас. Това, което искрено ме подразни в държанието на Натан е, че той, макар да мислеше, че не може и няма да извърши убийство, не изпитваше никакви угризения след като го беше направил. Две изречения, в които той се…

„Как да избегнеш драконово проклятие“ – Кресида Коуел
Ревюта / 22 април, 2014

„Как да избегнеш драконово проклятие“ е поредната среща на малчуганите с Хълцук Кръвожадни Херингски III – наследника на вожда на викингите хулигани. Той вече ни е познат със своите непохватност, нулева издръжливост и висок риск за забъркване в опасности, а след „Как да говорим драконски“ и със сляпата си смелост. Какво се случва, когато най-добрият му приятел се разболее от смъртоносна боцковица? А ако лекът е само един и се намира на остров пълен с истерици, които го пазят повече от собствения си живот? Дали ще успее да убеди баща си да му помогне в опасното начинание? А драконите? Или те се интересуват само от себе си? Кресида Коуел отново забърква история, в която се обърква всичко, което може да се обърка, че и повече даже. Ужасяваща среща с истериците, един прострелян задник и оцеляване сред куп подигравки са най-малкото, което ще забавлява децата ви в „Как да избегнеш драконово проклятие“. Естествено, действието е допълнено от още нови дракони с любопитните им характеристики и шантави рисунки на случващото се по море и суша. Естествено, за къде без приятели на самоубийствена мисия? Шеметната наследница на племето на крадлите – Камикази – също е тук, по-луда и по-готова за опасности от всякога. Това, което харесах…

Сладостта да си имаш „Чудовище вкъщи“ – Виктор Самуилов
Поезия / 13 април, 2014

Истината е, че поезията за деца е наслада за възрастни. Никой не може да реди откровения така, както малчуганите и тези, които пишат за тях. С думи кратки, лесни и рими чудесни, поезията за деца може само да предизвиква щастие. „Чудовище вкъщи“ е едно несвършващо детско приключение. Юнашко и смело! Куп ежедневни преживелици оживяват вълшебно през поезията на Виктор Самуилов, карайки ви да си спомняте с умиление детските години. И усмивка на всяка почти всяка следваща страница. Крушите Знаем тайната дупка в оградата и промък – у съседа по вила! Той, понеже косеше ливадата, се развика по нас – майко мила: – Ако в двора ми пак се промушите, ще докопам тояга дебела. Я сега си обирайте крушите! – О, обрахме ги, чичко. В неделя. Тъжни прозрения като „Най-тъжният дом“, „Без преструвки“ ще ви оставят замислени, но цялостно книгата е едно прекрасно пътешествие в детския свят. Прозрения за възрастни, през погледа на малчуган. Това е „Чудовище вкъщи“. Несъмнено, също така, прекрасно оформление на Яна Левиева. Още в Детски книги.