Тежка, объркваща и параноична – "Когато бях петгодишен се самоубих" – Хауърд Батън
Ревюта / 22 април, 2013

Сблъсквали ли сте се с петгодишни? Знаете ли колко наивно откровени са те? Знаете ли колко лесно ранима е психиката им и как всичко може да увреди малкия човек? Колко естествени и непринудени могат да бъдат? Ако не – ето ви начин да разберете. При това толкова добре написан, че чак чувате гласчето на героя в главата си, обясняващ ви прави се ето така. „Когато бях петгодишен“ не е лесна книга. Тя е объркваща, леко налудничава и потискаща. Тя ви завлича в света на Бъртън и ви носи из водовъртежа на живота и съзнанието му. Кара ви да усетите безсилието на това да си в онази крехка възраст, в която за възрастните си просто мърдаща част от интериора. Бъртън не е по-различен от връстниците си – не е аутсайдер, расте в прилично семейство, има си дори най-добър приятел. И все пак във фантазиите си понякога живее в излишно натурален, почти до лудост, свят. Бъртън разказва от свое име историята си, преплитайки миналото в училище и вкъщи и настоящето си в детския рехабилитационен център. Смесва щастливите си моменти с тези на безсилие и предателство, допринасяйки още повече за напрегнатата атмосфера на книгата. Честно казано обаче не проумях нуждата да се пише с…

Средният пол като съдба и проклятие в "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис
Ревюта / 12 април, 2013

Досегашният ми сблъсък с поредицата „Отвъд“ на издателска къща „Жанет 45“ продължава да носи изцяло положителен знак. След „Богът на дребните неща“, ето че сега „Мидълсекс“ оплита съзнанието ми с история, която не всеки писател би се осмелил да напише. А не всеки и би могъл. Признавам, че пристъпвам към писането на това ревю със смесени чувства заради всеобхватността на книгата и несигурността ми да опиша смесицата от чувства, които тя предизвиква. Доказателство за увлекателността на четивото е фактът, че въпреки надделяващото над пряката реч повествование, разказът тече толкова леко, че средната ми скорост на четене спадна съвсем слабо. Резултатът – приключих книгата в рамките на по-малко от два дни, поглъщайки 688-те страници прекрасен български превод с устрем и наслада. „Мидълсекс“ е урок по семейна история, наследственост и щипка генетика. Тя е историята, както на главния герой Кал(роден като Калиопа), така и на всички негови предци, чиито гени се борят за надмощие в тялото му. Първото нещо, което гените на Кал трябва да направят обаче е да оцелеят сред руините на едновремешна красива Смирна, избягвайки геноцида и да потеглят на път към имигрантска Америка дълбоко заровени в неговите баба и дядо. През целия си живот като момиче Калиопа Стефанидис бяга…