„Напълно изгубили себе си“ до оголване – Карън Джой Фаулър
ревюта / 12 декември, 2014

Напоследък съм изчезнала от книжния хоризонт и за това си има причини. Това и фактът, че все пак сядам да напиша ревю за „Напълно изгубили себе си“ следва да ви каже какво означава тази книга за мен. Какво ми е дала и какво е взела – взе малко време, което и без това нямам, а даде далеч повече – още една истински преживяна история, някой друг научен факт, който да ме обогати и пълнотата, която може да бъде получена само от хубава книга. „Напълно изгубили себе си“ ми донесе усещането за приятната меланхолия на „Между дните“ и привкуса на достъпното обяснение защо семейните отношения са толкова сложна тема, така приятно написани в „Кажи на вълците, че съм си у дома“. Лесно е да ви обясня защо и как ще ви изненада тази книга – причината се крие в малката въпросителна с име Фърн, която се крие между първите стотици страници. Тя е, доколкото крайъгълен камък на историята, толкова и обикновен детайл от онези, които въпреки „нормалността“ си, преобръщат колата на спокойствието. „Напълно изгубили себе си“ е огледало на действителността ни – ежедневието, в което все по-малко обръщаме внимание на това да отделим миг обич на близките си; грубостите, прикрити зад искрена…

„Грегор и тайните знаци“ – Сюзан Колинс
ревюта / 5 ноември, 2014

Сега вече мога да кажа, че „Грегор и тайните знаци“ е наистина тъмна книга. Разиграват се игри на власт и смърт, които всяко 12-годишно момче би предпочело да пропусне, но Грегор вече е въвлечен в Подземния свят и няма измъкване. И вместо да си гледа почивката и лятната ваканция, той отново тръгва да спасява Подземния свят. Този път дори няма пророчество, което да бъде преследвано – нещата се случват прекалено бързо, за да бъдат разгадавани и прекалено рязко, за да бъдат дори следвани. А дадените обещания трябва да бъдат спазвани, макар опасностите да са повече, отколкото могат да бъдат понесени. Приключението отива все по-дълбоко под земната повърхност, и докато борбата на живот и смърт се изостря за всички видове, работата на основното ядро бойци – Лукса, Грегор, Рипред, а вече и Хауърд е да взима все по-трудни решения. При достигането на момента, в който нещата стигнат до геноцид, читателят вече е напълно наясно, че това не е детска книга. И е далеч повече от простото запознаване на децата с ужасното минало на човечеството, па макар и придадено на други подземни същества. Сюзан Колинс не престава да ме изумява и осъзнавам, че след толкова смърт в тази книга, написването на „Игрите на глада“…

Трънливият път към звездите се крие в „Ритуали на съзряването“ – Октавия Бътлър
ревюта / 21 август, 2014

За челите „Зора“ просто продължавам историята. Ако не сте я чели – марш към библиотеката! Безплодието убива психиката на хората, които отказват да смесят гените си с оанкалите и оолоитата. Инопланетяните обаче не насилват нещата – те разбират нуждата им от бунт и от време да осъзнаят, че ползата е взаимна. Може би затова рискуват с Акин – първият мъжки представител със смесени гени, роден от човешка жена. Жената, разбира се, е Лилит Аяпо. Неразбрана от всички, демонизирана от бунтовниците, тя вече почти се е отказала от идеята да помири всички. А междувременно, хората вървят смело и безотговорно към собственото си унищожение. Любопитно ми е как самият Акин, разумен и говорещ от най-ранна детска възраст не се оказа по-агресивен от описаното, изпълнен с немощ от липсата на доверие в способностите му. Но ще го отдам на генното инженерство на оолоитата. Той сякаш е създаден, за да разбере и проумее хората. Да опознае всестранно този комплекс от емоции, възпитание и вродени страхове и да въздейства със собствените си сили, за да помогне на човеците да направят крачката, нужда им към оцеляването. „Никанж обикновено казва истината. От друга страна, причините и оправданията звучат убедително и когато са измислени по-късно. Първо се забавляваш, а…

Заглавие, събрало целия си свят „Кажи на вълците, че съм си у дома“ – Карол Рифка Брънт
ревюта / 27 юли, 2014

„Кажи на вълците, че съм си у дома“ е първата книга, на която с чисто сърце ще дам пълна петица от доста време насам – текст, превод, корица, оформление! А вие запомнете името Карол Рифка Брънт. „Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга за тъгата – за неуловимите ѝ пипала, впиващи се в теб по всички възможни начини; за непроследимите белези, оставени от смъртта на близък; за всички онези пукнатини, появили се незнайно как и, ако имаш късмет, запълнени от някой, който те обича. „Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга за радостта – за стотиците малки начини живота да изпълни тялото ти; за напиращата нужда да бъдем разбрани и приети и да обичаме себе си дори това да не стане; за всички онези моменти, в които някой някъде все пак успява да те разбере. Книга за общуването и за вредите от липсата му; книга за любовта от пръв поглед и претопяването ни в другия; книга за човешката близост и нещата, които я прекършват на две. Книга за любовта като спасение. И за вълка, който се бори да изскочи от всеки от нас и да ухапе другия. Карол Рифка Брънт толкова умело е описала всеки нюанс от…

„Грегор и проклятието на топлокръвните“ – Сюзан Колинс
ревюта / 15 юни, 2014

Естествено, след „Грегор Горноземеца“ и „Грегор и гибелното пророчество“ не се забавих да отгърна и третата част от „Подземни хроники“ – „Грегор и проклятието на топлокръвните“. Няколко месеца след последното му приключение в Подземното кралство, Грегор се завръща там, за да открие, че поредното пророчество вече се сбъдва без да му даде шанс – топлокръвните представители на подземната фауна биват покосени от чума, разнасяща се по кръвен път. И Войнът е този, който трябва да намери лек. В тази книга Сюзан Колинс задълбава в семейните и династични проблеми на Подземното кралство, за да ни открие, че нещата никога не са толкова прости, колкото  си мислим на пръв поглед. Показва ни лошата страна на това да си сред най-добрите воини, разкрива истински тъмната страна на Соловет (бабата на принцеса Лукса и пълководец на кралството) и обрича Грегор на разбирането, че бидейки rager вече никога няма да е същото невинно момче. А докато разказва историята на пътуването към митичните полета, където може да бъде намерен лека за чумата, Колинс увлекателно запознава малчуганите малко по малко с механизма на заразата – набързо споменава начините за заразяване, колкото да увлече малчуганите сами да се поинтересуват. Същевременно на героите в книгата не биват спестени нито мъките, нито…

В реалити-форматите винаги „Героите умират“ – Матю Стоувър
ревюта / 28 май, 2014

„Героите умират“ е 600-странично чудовище? Да. Което се изчита почти на един дъх? Да. Дали трябва да ми вярвате? Да. Преувеличавам ли малко? Сигурно. Забравете реалити-форматите, с които сте свикнали – ако гледате такива – разните изтерзани и изсмукани от пръстите сървайвъри, оцелей в дивото и прочее. Представете си шоу с първокласни графики, предаване в реално време, опасност, която не е планирана от сценаристите, истинска болка и още по-истинска смърт. Сложете го в свят, в който зрителят е разглезено добиче, вече виждало всичко. Добавете и желанието на един човек за себедоказване и сляпата му готовност да минава през трупове дори, но да достигне целта си. Ясно ви е какво ще получите – „Героите умират“. Ако сте чели „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки, навярно ще почувствате дежа-ву отнякъде, макар технически да няма в какво да обвиня Стоувър. И светът му е друг, и правилата. Светът му е просто устроен – кастово; играта е една – върши си работата и я върши добре; правилото е едно – оцелей. Истинският жанр на „Героите умират“ е екшън, колкото и да се подпира на магия и върховни технологии. И е такъв от корица до корица. Главният герой Хари Майкълсън, със сценично име Каин, не намира нито страница покой, докато…

Наркотичната омая на „Голият обяд“ – Уилям Бъроуз
ревюта / 28 април, 2014

Първата ми реакция, отгръщайки Бъроуз беше „Така се пише, мамка му!“ Безсрамен, естествен и откровен е този копелдак и това си е. „Аксолотъл“ може да му диша прахта и да се задъхва с отчаяние. „Голият обяд“ е като нарко-каталог и упътване за употреба едновременно. Сборникът е едно несъмнено дрога-приключение, гарнирано с много секс, извращения и насилие. Несъмнено Бъроуз е съумял да превърне едно шизофренично пътуване в история за похот, освободеност и отчаяние. В същото време, книгата е предупреждение към младите от чичко им Уилям, че и със свободата не бива да се прекалява, защото много хубаво не е на хубаво. Бъроуз е доказателството, че от абсурдизма до гениалността крачката е само една. Всичко е сън и животът няма стойност – с това послание ще ви остави американският писател в един болен, извратен, странен и самоунищожителен свят. А след това книжле, дори „Децата от гаровия сейф“ ще ви се стори меко написана. „Голият обяд“ е книга, която се чете между другото, но не бих препоръчала на никого без освободено съзнание, защото е… ами… изродия. И, ако долният цитат не ви откаже, е, тогава – давайте смело. „Безчинстващи араби вият и охкат, кастрират, кормят и хвърлят запалителни бомби… Танцуващи момченца правят стриптийз с вътрешностите си, жени…

Гарантирано приключение с „Грегор и гибелното пророчество“ – Сюзан Колинс
ревюта / 26 март, 2014

Тук е мястото да си призная, че след прочитането на „Грегор Горноземеца“ не можах да се сдържа и трябваше да прочета и останалите части от „Подземни хроники“. Пиша това ревю в края на 2013-та и се надявам скоро да видим книгата преведена и на българския пазар. За няколко часа погълнах и втората книга и спокойно мога да кажа, че Сюзан Колинс се справя блестящо с продължението на историята, а при появата на самия Бейн просто ми отвъртя главата с елегантния plot twist. В „Грегор и гибелното пророчество“ Грегор е все повече един малък възрастен, отколкото детето, което беше в началото на първото пророчество – знае, че му предстоят битки и може би смърт, но е готов да защити малката си сестричка и бъдещето на Регалия. Горноземеца се учи да се извинява и да равни с околните си – преоткрива силите си и приема загубите, които (ще) понесе. Книгата е идеална за хлапетата в онази прекрасна впечатлителна възраст, в която вниманието им се раздвоява за секунди, мисълта им тече бързо и не толкова последователно и най-вече – възрастта, в която трябва да се научат да се подчиняват на авторитети, но да държат на собственото си мнение и да вярват в силите, които…

Няма рак. Няма настинка. Има зомбита. „Захранване“ – Мира Грант
ревюта / 24 март, 2014

Знаете ли, затваряйки книгата, смело мога да заявя, че скоро не съм преживявала подобно приключение. А знаейки, че е едва първата част от трилогия, вече искам още. Още! „Захранване“ проследява проследява журналистическият възход на блогърите Джорджия Мейсън, позната като Джордж, и брат й – Шон. Блогъри във време, в което да си честен с читателите си и да си готов да заложиш живота си, за да им дадеш истината, не е въпрос на журналистическо образование, а на призвание. Трябва да започна отдалече – близо 25 години преди началото на действието в книгата,- за да разберете какво означава да си блогър. В началото на епидемията Келис-Амбърлий, която кара хората да зомбясват, конвенционалните медии нямат топките, за да се изправят пред обществото и да заявят колко е тежка ситуацията. Тогава начело на съпротивата срещу масовата дезинформация заставят блогърите – хората, готови да споделят опита си в момента, в който имат нова полезна информация. На техните опит и трупове лежат познанията за това, кое работи и кое – не, в борбата със зомбитата. „Истинските“ медии са били ограничени от правилата и регулациите докато в същото време блогърите нямали никакво друго ограничение освен скоростта, с която успявали да записват мислите си. Ние първи сме…

Имаш ли кого да обичаш? пита „Жената жерав“ – Патрик Нес
ревюта / 21 март, 2014

Мина време откакто четох „Часът на чудовището“ и бях позабравила лекотата, с която разказва Патрик Нес. С „Жената жерав“ си го припомних и този човек отново ме накара да вярвам, че е способен да опише дори сапунен мехур като деликатес. А книгата е, ами, като сън изплетен от забравата на нощта – мъглив спомен, който се изплъзва в утробата на утрото, но който не искате да забравите и ви усмихва щастливо. От мен да знаете, „Жената жерав“ е много красива книга – оформлението на корицата е просто вълшебно. Това е точно видът, който книгата заслужава – и като история, и заради писането на Патрик Нес. Когато Джордж вади стрела от крилото на появил се от нищото жерав, не си представя, че светът му ще се промени за ден. Че скоро в студиото му ще влизе Кумико и ще му покаже какво значат понятията любов и прошка. Историята на жената жерав е забулена в мистерия – тя се появява от нищото, за да промени живота на всички герои. Тя е приказката наяве, която се случва на тези, които са имали нужда от нея. „Жената жерав“ е много влюбена и философска книга, много нежна и за хора с определена настройка. Книга за моментите,…