Малко плащещата и много разтърсваща „Стая“ – Ема Донахю

19 септември, 2013

162078_b„Стая“ не е детска книга. Нека корицата не ви заблуждава. Тя е книга за възрастни, които имат нужда да си припомнят, че всъщност имат много. Минимум, защото имат контрол над живота и свободата си.

Джак е на прясно навършени пет години. Той живее в Стая. В Стая има Телевизор, Вана, Маса и още малко на брой единични предмети. Джак не знае, че в Телевизор вижда свят извън Стая. Джак не е излизал от нея. „Стая“ първоначално звучи малко наивно заради Джак, който си има само Мам и своите въпроси. Книгата е малко обсебваща и клаустрофобична – една стая, трима герои и еднообразието на деня. Докато един ден токът не спира и Мам се вижда принудена да обясни на своя син, че има и друг свят навън. Защото само от това зависи съществуването им.

Трудно се говори за „Стая“ без да се издаде част от сюжета й, именно защото засяга наболял в целия свят проблем – отвличането и насилственото задържане (най-вече) на жени.

Ние сме като хора в книга, която той на никого няма да даде да прочете.

Книгата се заиграва с любопитството на читателя, а аз лично имах нуждата да знам, че ще има хепиенд, за да мога да я чета спокойно в първата й част. Всичко е толкова завоалирано, че на моменти се плесваш по челото и си казваш „ама те са… ама…“ И, ако можете да преглътнете първата част, ще се радвате искрено на втората.

Очарователен е начина, по който е написан и преведен детския език на Джак и най-вече словоформите, които е принуден да си измисля, защото не е чувал глаголите спрегнати като за съществуващи други хора. Книгата е писана с много мислене и разбиране за това колко чуден е света навън, ако не си го виждал досега и колко труден е контактът с хора различни от единствената ти близка душа.

images„Стая“ на Ема Донахю е сравнима с „Прекрасен нов свят“ на Олдъс Хъксли в прочита на един изкривен и побъркан 21-ви век. Век, в който правото на лично спокойствие е преекспонирано до възможността седем години да криеш нечие отвличане и никой да не се заинтересува какво се крие в задния ти двор.

Джак, от своя страна, е малкият куриер на доброто възпитание и искрената почуда от лицемерието в един свят, в който учтивостта е само предтекст, а хората не оценяват свободата си. Джак е свикнал да има малко и умее да бъде благодарен на много-то.

Любимото ми в Навън е прозорецът. Всеки път е различен.

Книгата е разказ от лицето на Джак, а самият той научен да бъде пестелив, се чувства пришълец в един консуматорски свят:

Има много и всякакви неща в света, но всичко струва пари, дори ненужните неща. Например мъжът преди нас в супермаркета купува нещо в кутия, разкъсва я и я хвърля в боклука веднага. Малките картички с номера навсякъде се наричат лотария, идиотите си ги купуват с надеждата да се омагьосат и да станат милионери.

За мен „Стая“ остава книга-урок, която ще препрочитам. А някой ден ще дам на децата си.

И, ако аз не съм ви убедила, вижте прекрасния трейлър на книгата, а защо не погледнете и сайта, в който има триизмерен модел на Стая.

Още в Четецът и Алтера.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.