Трънливият път към звездите се крие в „Ритуали на съзряването“ – Октавия Бътлър

21 август, 2014

Ритуали на съзряванетоЗа челите „Зора“ просто продължавам историята. Ако не сте я чели – марш към библиотеката!

Безплодието убива психиката на хората, които отказват да смесят гените си с оанкалите и оолоитата. Инопланетяните обаче не насилват нещата – те разбират нуждата им от бунт и от време да осъзнаят, че ползата е взаимна. Може би затова рискуват с Акин – първият мъжки представител със смесени гени, роден от човешка жена. Жената, разбира се, е Лилит Аяпо.

Неразбрана от всички, демонизирана от бунтовниците, тя вече почти се е отказала от идеята да помири всички. А междувременно, хората вървят смело и безотговорно към собственото си унищожение.

Любопитно ми е как самият Акин, разумен и говорещ от най-ранна детска възраст не се оказа по-агресивен от описаното, изпълнен с немощ от липсата на доверие в способностите му. Но ще го отдам на генното инженерство на оолоитата. Той сякаш е създаден, за да разбере и проумее хората. Да опознае всестранно този комплекс от емоции, възпитание и вродени страхове и да въздейства със собствените си сили, за да помогне на човеците да направят крачката, нужда им към оцеляването.

„Никанж обикновено казва истината. От друга страна, причините и оправданията звучат убедително и когато са измислени по-късно. Първо се забавляваш, а след това измисляш някаква прекрасно звучаща причина защо си постъпил правилно.“

Втората книга от поредицата „Ксеногенезис” задълбава още по-дълбоко във вече откритата рана на човечеството – стремежът му към самоунищожение. Наблюдаваме кражби, убийства, изнасилвания и палежи сред бунтовниците, отказали помощта на извънземните само поколение след събуждането.

Естествено, всичко това идва с натрупване – малко по малко „свободното“ човечество се опитва да приключи със себе си, вместо да приеме единственият очевиден начин за спасение – да се съюзи с извънземните или поне да обмисли варианта за спасение на всички раси.

Това, което истински ме привлича в поредицата е именно реалността ѝ и това как на чисто показва човешката природа – повече жестока, отколкото мирна; повече изтъкана от предизвикателства, отколкото склонна на компромис и толкова себеразрушителна, че навярно наистина ще имаме нужда от външна намеса, за да намерим бъдещето си.

„Ритуали на съзряването“ е силно продължение на „Зора“, вече чакаме и третата част от поредицата.

Още при Бирето.

 

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.