Криза. Думата, която дори 10-годишните знаят.
Криза. Причината за хиляди разбити животи.
Криза. Факторът, който продължава да влияе.
Какво? Къде? Как? – това са въпросите, които са ме учили да си задавам, когато се опитвам да си обясня нещо.
Какво доведе кризата? Къде се случи експлозията? Как се стигна дотам?
В „Опааа – Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да плати“ Джон Ланчестър отговаря на тези въпроси. С прости и адекватни примери разказва за лостовете и механизмите, нужни за завъртането на огромния паричен поток наречен световен капитал.
Това не е от книгите, които можете просто да попрехвърлите, освен ако вече не сте експерт в полето на паричните взаимоотношения и банкирането и определено е вашият избор, ако имате нужда от изясняването на понятия като банка, активи, пасиви, лостов ефект, бейлаут, деривативи, фючърси, ливъридж и суап. „Опааа“ е обяснението, че лошите се крият под далеч повече имена, отколкото обикновения човек предполага:
„Има ипотечни брокери и консултанти, кредитни съюзи, фондове за дялово инвестиране, консултанти по секюритизация, фондове на паричните пазари, хедж-фондове и застрахователни компании, всички се регулират по различни начини и немалко от тях функционират като отделни части на една и съща институция.“
Джон Ланчестър говори спокойно за безразсъдството на потребителя, теглещ евтин кредит и за глупостта на банкера, който му го отпуска, мислейки си, че е застрахован от грешка. Започва разказа си отдалеч – опитва се да разбере причините за бясната надпревара между банките в различните части на света, за първоначалната свенливост израснала до невъздържано отпускане на заеми.
„Опааа“ разказва за фаталната комбинация от математика, риск, липса на регулация и желание за свръхконсумация, довела до краха на финансовата система. Умело и удачно илюстрира защо трябва да се плашим от банките и начините им на работа в този им вид:
„Зомбитата от филмите на ужасите се убиват сравнително лесно: те нямат инвеститори, не наемат лобисти, не правят дарения на политически партии, не могат да вдигнат телефона и да стреснат някой висш политик. Банките-зомбита нямат никакви подобни задръжки и представляват много по-голям проблем: плашещо голям проблем. И, за разлика от зомбитата, наистина съществуват.“
Друго хубаво на книгата е, че в бележките под линия дава линкове към места в интернет, на които може да се прочете допълнителна информация или дори доклади на комисиите, разследвали банкрута на Лемън Брадърс&. „Опааа“ с просто думи обяснява защо съсредоточеността на парите на една държава само в една банка е рисковано и глупаво. И то при положение, че банките са склонни да рискуват чуждите пари, знаейки, че има кой да ги измъкне от блатото, ако сгафят.
Препоръчвам книгата на всеки, който се интересува от собствените си финанси и поне малко от тези на държавата, в която живее. Може да ви даде основни насоки на финансова култура и да ви предпази от грешни решения.
Намирам корицата за много удачна, имайки предвид, че спукването на балона на пазара с недвижими имоти доведе до големия срив.
Още от Алекс Кръстев в Аз чета.