Наскоро ме попитаха какво трябва да значи „женска книга“. Ето го и отговорът.
„Виенски апартамент“ е женска(та) книга – такава, която се чете с повече разбиране, пречупена през женски мироглед; такава, която повечето мъже биха намерили за ‘лигава’, докато жените биха я нарекли нежна и откровена; такава книга, в която любимите пасажи на двата пола се различават.
Радостина Ангелова е написала роман-бижу, сякаш изкован (не мога да напиша „изкован“ за женски роман!, нека бъде изплетен). Роман-бижу, изплетен от отделни истории, всяка от които текстово ювелирно произведение. Успяла е да опише пътуването към себе си чрез едно физическо такова – отдалечила е героинята си от проблемите й, давайки й възможност да ги погледне през призмата на разстоянието.
Най-вече, „Виенски апартамент“ е книга, изтъкана от малки пророчества, промъкващи се между страниците. Пасажите с наклонен шрифт откриват вълшебства пред читателя, давайки му обещания от утрешния ден и именно те напомнят, че в нечия история се крият още хиляди други, а красотата е в детайлите.
„А жената, която също бе видяла, осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб.
Мъжът до този момент я любел така, както виждал, че го правят овните, петлите и кучетата му. Но един ден жената се извъртяла, та му показала незащитения си корем, в който създавала живота. Като оставила съдбата на нродените от утробата и деца на волята на мъжа, жената престанала да му бъде равна.
И сторила този грях само и само да му види очите. Защото го обичала.
И той да й види очите. Защото била суетна.
Оттогава жената, която има смелостта да се люби с гръб към мъжа, като другите животни и птици, води след себе си дузини мъже, вързани на каишки. И прави с тях каквото й подскаже бълбукането на кръвта. А мъжете нямат нищо против да вървят в сянката на мускусната и миризма с изплезени езици.
Този номер обаче е известен на всяка добра куртизанка – от балдахините на елините та чак до витрините на модерен Амстердам. Но това не пречи на всяка куртизанка да мечтае за срещата си с мъжа, на когото да иска да види очите.
И да обърне към него незащитената си утроба.“
„Виенски апартамент“ чак на последно място е любовна история. При това не от нежните, красиви и щастливи, а точно обратното – истинска, ръбата и с неясно продължение. И именно това й харесах. И обикнах. И може би, само може би, оставих част от себе си в онзи виенски апартамент.
Препоръчвам ви да прочетете и ревюто на Блажев, за да видите разликите между това, което виждат една жена и един мъж в текста. За книгата има още женски гледни точки тук и тук.