Започвам с признанието, че не съм фен на военната фантастика – оръжията, битките и кръвопролитията ми идват в повече, дори когато просто чета за тях.
„Ветеран“ на Гавин Смит обаче е далеч повече от военна фантастика – той разнищва междуличностните отношения, представата ни за Бог и лична свобода, идеята за колективна отговорност и още повече – изначалното ни желание за насилие.
Човечеството е във война, а на Земята цари единствено законът на джунглата.
Джейкъб Дъглас е ветеран от космическата война с извънземните – оцелява както може, припечелвайки незаконно от боеве и състезания и се радва, когато има пари за синтетично уиски и цигара. От войната са му останали неприятните спомени и част от приспособленията, вградени в тялото му, за да го ъпгрейднат като войник.
Животът му е сравнително добър в сравнение с повечето му себеподобни, докато не се появява един призрак от миналото със специална задача за Ветерана.
И като се почва един кютек и патаклама…
„Ветеран“ е изпълнена със свеж хумор и откровен садизъм от страна на автора към героя му. Ако Джим Бъчър тормозеше по очарователен начин Хари Дрезден в „Безумна луна“, то тук Днейк Дъглас бива пребиван и измъчван като за „здравей-здрасти“.
Гавин Смит е написал книга, в която героите са в непрестанна битка с шанса да оцелеят в състезание със смъртта. При това говорим за хора, които са най-добри в доставянето на бърза смърт за другите. И какво мислите, че правят подобни хора, когато приключат с това, в което са най-добри? Почиват си и се опитват да не мислят за стореното? – съвсем не. Защото роденият в битка не знае що е мир.
Виртуална реалност, дрога и алкохол – това е постапокалиптичния прекрасен нов свят, в който се пренасяме с „Ветеран“. Свят, в който убиваш и умираш, воден от втълпения дълг към човечеството. От набитата ти идея, че трябва да умреш заради другите по заповед на някой, който седи в уюта на безопасността си:
Дългът беше нещо, което ни втълпяваха още в началото на военното обучение, нещо, с което се сдобих в Пети парашутнодесантен полк: дълг към комадирите, дълг към бойните другари, дълг като закрилник на човечеството.
Адски свят, оцеляването в който ражда простите мечти – да оцелееш достатъчно, за да не умреш в кал и с достатъчно плът по себе си, за да разпознаят тялото ти.
Свят, в който знаеш, че месия няма да се появи,а главата ти тупти от въпроси без отговор:
… ами, ако бъдещият откривател на лека срещу рака загинеше в някой окоп? Ами ако синът Божи, в който вярваше Викария, се бе родил на платформите? Ами, ако мъжът или жената, които щяха да донесат мир на цялата Вселена, се бяха пръкнали с толкова привлекателна външност, че трябваше да отидат в бардак за войници? Никой никога нямаше да узнае.
Гавин Смит успешно захвърля човечеството в океан от въпроси, за които може би още не сме дорасли – от това колко генетичните и машинни промени ни отдалечават от човешкото с нас, през това кой има право да контролира Бог, та чак до основата на романа – имат ли право шайка индивиди да предадат човечеството в ръцете на извънземен разум с цената на Вселенски мир? „Ветеран“, също като „Битие“ на Дейвид Брин, неспирно задава въпроси за Контакта и готовността на човечеството за него, но видяно директно от фронтовата линия и от хората на нея. Тези, които носят раните по телата и в душите си.
Хареса ми, че Джейкъб е човек като всеки друг, въпреки миналото си. Не е най-силния, нито най-страшния или умния – води се от личния си морал и вярата, че човечеството не е изначално лошо. Освен всичко останало „Ветеран“ се развива в една забавна вселена, в която хеликоптер се управлява от кибер-селяндури посредством китарно рок соло и протяжна пиано мелодия, а махмурлукът продължава да е основен и всеобщ проблем.
Как беше възможно хората да са способни да изобретят тонове сложни машинарии, с които да пътуват из космоса, а да не могат да открият лек за махмурлука. Това беше поредният погрешно определен приоритет на обществото ни.
„Ветеран“ е пътуване към бъдеще, в което никой няма да има тайни, а човечеството ще е оставено на собствените си ценности.
„Ветеран“ е 450 страници чисто удоволствие за феновете на жанра, а наличието на хумор и морални дилеми я превръщат в книга подходяща не само за заклетите sci-fi читатели.
Препоръчвам и с нетърпение чакам продължението й „Небесна война“.
Още в Книголандия и от библиотека Галактики.
