В „Съвет към малките момичета“ Твен практически подстрекава малките момичета да използват манипулация, тормоз и елегантни отклоняващи практики, за да получат това, което искат. Прави го полека, с тона на врял и кипял възрастен, но и умело като някой, който вече се е възползвал от собствените си съвети.
„Ако майка ви иска да свършите нещо, не бива да ѝ отговаряте, че няма да го направите. По-добре и по-подобаващо е да я уверите, че ще изпълните точно заръката ѝ, а след това тихо и кротко да си продължите каквото ви е угодно.“
Интересен е езикът, който Твен ползва: текстът е изпъстрен с ‘не бива’-ния, ‘по-добре’-та, ‘би било’-та, ‘никога’-та и ‘винаги’-та. И през цялото, ама цялото време забраните нашепват бунт там, където от една млада дама се очаква да има само покорство.
Чудя се дали Марк Твен е възпитавал собствените си три дъщери с тези съвети и междувременно се опитвам да реша коя от прекрасните хартиени скулптури на Капка Кънева ми харесва най-много. Искрено се колебая между старицата на стълбите и попареното прасе.
Дълго може да се проточи спор на тема кои са читателите на тази книга – дали са малките момичета или възрастните, които могат да уловят иронията капеща от всяко изречение. Във всеки случай, не бих я препоръчала на хлапета под 5-6 г. и възрастни под 30 г.
Можете да сравните оригиналите на „Съвет към малките момичета“ и „Съвет към малките момчета“ тук и да дойдете да си почешем езиците към кого точно е насочена книгата. Аз отивам да разгледам какво друго има във внимателно курираната от издателство „Лист“ поредица за най-малките.