Интересна е историята на „Откриването на Америка от турците“ и поводът за написването й. Формално причината да се появи на бял свят е 500-годишнината от откриването на Америка. В комплект с произведение на английски на американеца Нормън Майлър и такова на испански на Карлос Фуентес е трябвало да бъде издадена в четириезично издание(и на италиански), което да се подарява на пътуващите през океана по време на празнуването на годишнината.
Това така и не става, но пък така авторът си връща правата за издаването и ние можем да се насладим на повестта въпреки, че не летим за Америка през вече далечната 1992-ра.
„Откриването на Америка от турците“ всъщност е доста вулгарна и сексистка, но по един забавен и ненатрапчив начин. Не мога да обвинявам автора, че е предал настроенията от онова време така, както са се случили – жената е или светица, която си седи вкъщи и работи или курва, от която „благочестивите“ мъже могат да се възползват след края на деня.
Така са разделени жените, а за мъжете други очаквания, освен да хранят семейството си, няма.
Като изключим Ибрахим Жафет, който след овдовяването си попада под контрола на най-голямата си дъщеря Адма – стара и незадоволена мома. Така, с помощта на приятеля му Радуан Мурад – бохем и любител на хазарта, се ражда идеята да задомят Адма, давайки с нея половината от бизнеса на стария Ибрахим.
Кандидатите са двама и залогът е голям.
Жоржи Амаду не се свени да говори за нещата с истинските им имена – курвите за курви, вулвите са вулви, а това да не ти става е най-големият мъжки проблем.
Подвеждащото заглавие говори за това как всеки сам открива Америка според собствените си нужди – Радуан и Ибрахим са се запознали на път за Америка, а там са доградили приятелството си.
В книгата се обожествява онази част на тялото, която всяка жена – стара, млада, красива или грозна има. Онази част, която може да даде на мъжа усещането, че е богоизбран и попаднал в рая.
Има си своите тайни, скъпи Жамил. Женското създание може да е грозно на външен вид, да няма хубави форми, но ако устата на тялото, там долу, е стегната…
„Откриването на Америка от турците“ е приятно „романче“, както сам авторът го нарича, на което аз лично се насладих в приятна компания, излегната в хамак сред природата. Пожелавам го на всекиго, а прекрасният описателен стил на Амаду не е за пропускане.
Ще ви пренесе в Америка неусетно, че даже ще ви замирише на какао и знойни красавици.
Още едно мнение в Сивостен и откъс от книгата тук.