Във втората част от трилогията – „Теории за полета“ ми прави ми впечатление, че на Петрович вече му става навик да спасява невинни девойки в Метрозоната и перманентно да бяга за живота си.
Естествено, вече всички познавате малко шантавия саможив руски физик и сте наясно със самоубийствената му готовност да спасява щяло и нещяло. Този път обаче рискува живота си в името на любовта, колкото и да не си го признава. Откъдето и да я погледнеш, втората книга от поредицата за Метрозоната е едно бясно преследване през кръв, синини и болка, а до края на Сам Петрович му остават все по-малко от органите, с които се е родил и от приятелите, с които се е обградил.
Спокойно мога да нарека шеметния руснак Технологичния Куизъц Хадерах, а прочелите „Дюн“ дори ще ми простят аналогията с усмивка на фона на развихрилия се в книгата Машинен Джихад. Намесват се ЦРУ, конспирацията е във вихъра си, а действието се развива в мръсен и подгизнал в собствените си останки XXI век.
Не очаквайте от „Теории за полета“ дълбочина от какъвто и да било вид. Книгата е четиво тип „дъвка“ – бясно преследване, малко пукотевица, тук-там някой термин и нови технологии. За сметка на това, Сам Петрович и неговата руска суровост неминуемо ще ви позабавляват. И няма как да не се усмихнеш на някой, който си позволява да изтрие данните на Уолстрийт, причинявайки загуби за милиарди.
Нещо, което ми се стори странно беше преводът на понятието Occam’s Razor или Бръснача на Окам (принципа за простота в науката), което тук е преведено като Скалпелът на Окам. Мога да се съглася, че и двете са технически верни, но „скалпел“ просто не звучи добре в главата ми, а прост Google search отново ни насочва към думата „бръснач“.