Поланик или Паланюк – без значение от изговора или писането на фамилията му – Чък е проклет гений, а „Оцелелият“ – шедьовър!
Чък Поланик, чиито герои се борят да намерят мястото си в обществото; Чък Поланик, който се оставя да бъде демонизиран заради темите по които пише; Чък Поланик, заради когото се дивех и псувах с кеф, четейки „Оцелелият“. Чък, който хваща една изтерзана американска душа и я разпъва на кръст, признание след признание.
Тендър Брансън е израснал на място, където името му не е рядко и – в никакъв случай – признак на индивидуалност. В неговата църковна комуна това име получават всички непървородни синове на фамилията Брансън. Първородният е Адам, а всички сестри Биди-та. Разрешен е само един стил на обличане – безлично кафяво, безлично кафяво и пак безлично кафяво, а сексът е сведен до ужасяваща, но продължаваща рода нужда.
В един момент обаче, Тендър Брансън се оказва последният от сектата, в която е отраснал. Оцелелият.
Защото е единственият, който е пропуснал да се самоубие, тръгвайки доброволно към оня свят, следвайки „Божия повик“.
Тендър Брансън иска да ни разкаже живота си. От началото до края. До неминуемия свой край. Защото Тендър Брансън знае тайната:
Още първият път, когато срещнеш някой много специален, можеш да разчиташ, че един ден ще е мъртъв и погребан.
Чък Поланик разказва за една обезличена Америка, в която религиозните секти ежедневно впиват пипалата си в стотици бедни души, търсещи пътя си. За Америка, в която никой няма своя индивидуалност, а всички са типажи – без значение дали Тендър-овците, Биди-тата, Агентът, социалната работничка или лудата Фертилити.
„Оцелелият“ е разговор с читателя за шашмите, пробутването на откровени лъжи и уязвяването на вярващите; за болестта на Америка – обсесията от който-и-да-е вариант на Бог.
Част от подгряването включваше да се докара публиката до хипервентилация. Пеене на висок глас върши работа. Или монотонно песнопение. Според агента, когато хората крещят така или пеят „Блажено благоговение“ те дишат прекалено много. Кръвта по принцип е киселинна. Когато хората хипервентилират, нивото на въглеродния двуокис в кръвта им пада и кръвта им става алкална. На хората им се завива свят. Ушите им започват да бучат, пръстите на ръцете и краката се вцепеняват, получават болки в областта на гръдния кош, потят се. Предполага се, че това би трябвало да е екстаз. Хората падат по земята с болезнено сгърчени пръсти. Това минава за екстаз.
„Оцелелият“ е разговор за повредите, до които втълпяването на погрешни разбирания може да доведе; за отчуждеността, в която те въвлича усещането за непринадлежност към външния свят; за самотата, на която те обрича Божията „любов“.
Останалите правила просто продължават до безкрайност. Господ ти забранява да танцуваш. Или да ядеш рафинирана захар. Или да пееш. Но най-важното правило, което трябваше да се запомни, винаги е било: Ако членовете на религиозната колония почувстват, че Господ иска да ги събере, ликувайте. Когато Апокалипсисът е неизбежен, празнувайте, и всички Верующи трябва да се предадат в ръцете на Господ, амин. … Може да не си разбрал с години, но в момента, в който разбереш, трябва да си намериш пистолет, да изпиеш отрова, да се удавиш, да се обесиш, да се разсечеш или да скочиш. Трябва да се доставиш в Рая.
„Оцелелият“ е книга за оцеляването на индивида – било то сред корпоративните лешояди или след зазубрянето на църковни повели. И не на последно място, „Оцелелият“ е ръководство на домакинята, където има безумно голямо количество практични съвети от битов характер. Изстрадани, изпробвани и изживени от Тендър Брансън.
Само ме попитайте как се премахват петна от кръв по кожено палто. Не, наистина, давайте. Питайте ме. Тайната е царевична каша и търкаш кожата срещу косъма. Номерът е да си държиш устата затворена. За да премахнете кръв от клавиши на пиано, изтъркайте ги с талк или мляко на прах. Това не е най-забележителното умение, но за да махнеш петна от кръв от тапет, слагаш паста от царевично нишесте и студена вода. Това ще свърши работа и при отстраняването на кървави петна от матрак или от кушетка. Номерът е да забравите колко бързо стават тези неща. Самоубийства. Инциденти. Престъпления от страст.
Когато купувах книгата, го направих напълно наслуки. Сега, след прочитането й, смятам че това са били едни от най-добре инвестираните ми 5 лева.
Нещото, което страшно много ми хареса в изданието на Издателство „i_net“, а предполагам е така и в изданието на Издателство „Ера“ – обратната номерация на страниците. За роман, в който героят разказва историята на живота си, това бе не по-малко въздействащо и натрупващо напрежение от предстоящия сблъсък и всички гадости, които му са се случили.
Още в Книголандия и Аз чета.