Странно е да видя отново погледа на Пратчет за нещата извън света на Диска и в същото време ми е доста приятно да забележа с какъв размах действа след като последното не-Диск-ово, което съм чела от него бе миниатюрния гранд куест „Килимените хора“.
Мащабът на „Страта“ е… хм… божествен.
Правили ли сте пакости? Защо ли питам. Всеки е правил.
Коя е най-голямата? Защото каквото и да е, не би могло да се сравнява със закачката, която Боговете са оставили във Вселената на „Страта”.
Пратчет за пореден път доказва колко божествено велик сатирик е.
„Чакай да видя правилно ли съм схванала. Боговете са цяла камара, обаче шефът им се казва Христус. Висшият жрец живее в Рим. Има и някакъв по-друг бог, дето създал света за шест дни.
…
Тоя бог-създател има цял куп помощник-богове с крилца, а има и едно друго по-низше същество, което се нарича Шейтана и като че си пада размирник.“
Забърква приказките от „Хиляда и една нощ” с технологичния бум на времената хиляда години напред от нас, посипва го с щипка хумор и добавя няколко дракона за разкош. Пък като ги качи и в орбита -шоуто става гарантирано.
Законите на физиката – ряпа да ядат. Божествените – и те. А на мен ми дайте Вълшебното килимче и кърпата, която произвежда храна. А, да, може и един летящ кон, но не искам да ставам нахална.
Често казано, когато започнах книгата се учудих от това, което е написал Пратчет – звучеше ми по-скоро като нещо, което би хрумнало на Саймък или Азимов. И все пак е типично Пратчетовска – книга за предразсъдъците и очакванията.
Вярно, че след още едно четене книгата вероятно ще се разпадне в ръцете на читателя си, но за цена от 5,90лв си заслужава неминуемо.