Дай на хората сила и гледай как доброто в тях се сгромолясва!
Дай им възможност и гледай как алчността им избуява!
Дай им отчаяние и гледай как смелостта им расте!
Герои е имало и винаги ще има – били те с магически/свръх способности или просто хора като мен и вас, които са готови да отстояват това, в което вярват.
„Стоманено сърце“ е обратната страна на блестящата монета, наречена героизъм и така старателно лъскана в стотици комикси и десетки филми. Тя е книга за всички онези, които са свикнали с представата за свръхчовека като добър и като спасител.
Ами ако свръх силата върви със злодейство? Ако всеки момент, в който използваш способностите, това разяжда душата ти? Ще я използваш ли? Ще се откажеш ли от нея? Ще предадеш ли доброто в себе си за малко власт?
Социалната структура на Нюкаго се основава на разделението Епични – свръх хора/обикновени хора – парите вече не са това, което бяха. Влиянието се мери в сила, а големината на силата ти определя къде по стълбичката ще се наредиш.
Стоманено сърце е хегемонът на Нюкаго – герой и злодей от висок порядък, той едновременно се грижи за поданиците си, осигурявайки им електричество и водоснабдяване, и ги подчинява на властта си, пресирайки ги с хайки на Правоприлагането – полицията си и позволявайки на по-низшите епични да се разполагат според ранга си.
Тук се намесват и истинските герои – Възмездителите – група обикновени хора, заели се с тежката мисия да се борят с епичните, докато се опитват да оцелеят от преследването на т.нар. закон, поставящ ги в позицията на добитък.
Естествено, те са група събрана от кол и въже – всеки със своите умения и недостатъци – ръководител, учен, двама особняци и една смела красавица. А като добавим и Дейвид – нашият герой, който има лично основание да мрази Стоманено сърце – групата е пълна и дори назрява любовна история.
Допада ми това, че Сандерсън е решил да разиграе събитията само в един град, ясно описвайки структурата на случващото се – подземните улици, където хората са се притаили и социалната структура, в която хората са длъжни да дават всичко поискано на епичните.
Справил се е успешно и с дилемата, пред която са изправени Възмездителите – кое е по-голямото зло – да убиеш и добрата част, убивайки злодея или да погубиш надеждата, отказвайки да се изправиш пред него?
За пръв път, обаче, Сандерсън ме изненадва неприятно с plot-twist – ролята на Меган бе недовършена, а за слабостта на Стоманено сърце определено очаквах повече.
Неясна остана и причината за мигновеното придобиване на сили – защо се е случило, на какъв принцип, предава ли се през поколение?
Естествено, това са неща, които аз искам от книга, а „Стоманено сърце“ като литературен комикс няма намерение да даде, въпреки че се надявам да бъде поправено в следващите части от поредицата. Няма да се разсърдя, ако Сандерсън също така проумее, че не може само да влюби героите си едни в други и никога да не им позволи да го изконсумират.
И все пак – книгата е едно приятно изкарване на няколко часа в компанията на свръх сили и борба за оцеляване. Ако сте фенове на комиксите – не пропускайте.
Още думи за нея – Книголандия и My Fantasy Experience.