Първо бързам да си призная прегрешението, а именно – гледала съм филма преди да прочета книгата. И… харесах и двете. Не бързайте да хвърляте камъни, все пак ги харесах заради различни неща, които няма как да конкретизирам без да разкрия разликите в сюжетите.
По мое мнение от „Звезден прах“ не лъха на типичния Геймън. Тук го няма дългото развлачване на действието, макар все пак героите ни да обикалят дълго, за да стигнат до хепи енд-а. Макар да не липсват приключения, го няма онова забавяне на сюжета, което ме дразни в писането на Геймън.
Фабулата, предполагам, всички я знаят – младият Тристан вижда падаща звезда, докато ухажва красивата Виктория и й обещава да й я поднесе като предсватбен дар. Така започва търсенето на звездата. Междувременно останалите наследници Бурелом са заети да се избиват един друг в търсене на скъпоценния камък, който ще направи намерилия го осемдесет и втория владетел на кралството.
Трябва да се отбележи, че за пръв път Нийл Геймън не ми дотегна – вероятно заради краткостта на историята и (защото знаейки края) не бързах да разбера докъде най-сетне ще ме докара и аджеба дали няма пак да претупа историята.
Изненадах се приятно от „Звезден прах“ – оказа се иронична, забавна и доста приятно кървава. Геймън с удоволствие захапва розовите романи за гушата и не ги пуска със забележките си до края на книгата. Която пък е изпипана по каноните на приказния жанр – то не са омагьосвания, не са отравяния, не са интриги и магии… и всичко това поднесено леко и с намигване към умението ни да обичаме.
Тристан откри, че ръцете му, почти по собствена воля, галят мократа коса на звездата. Зачуди се защо му беше отнело толкова време да разбере колко много я обича и й го каза, а тя го нарече идиот, а той заяви, че това е най-хубавото, което мъж може да чуе за себе си.
„Звезден прах“ се чете бързо и лесно, бих я препоръчала както на тийн аудиторията, така и на по-възрастните – всеки може да намери нещо за себе си в нея, а аз се удивих приятно, че все пак не завършва с онзи захаросан „и всички заживели щастливо“ край.
Любопитно за мен беше да научва, че книгата е започнала като серия от комикси през далечната 97-ма и едва през 99-та бива издадена като самостоятелно текстово произведение.
Още в Книголандия, Книгоман и My fantasy experience.