„Скълдъгъри Плезънт“ е толкова сладка, че се чете на един дъх. Върви бързо и увлекателно, а и 300 страници едър шрифт няма как да се опрат за дълго.
Книгата ни среща с 12-годишната Стефани Хеджли и с бъдещия й партньор в приключенията – детектива магьосник, по стечение на обстоятелствата и ходещ скелет Скълдъгъри Плезънт.
След Пратчетовия СМЪРТ това е втория ми любим скелет – горчиво ироничен и хапливо добродушен.
Няма да ви разказвам историята, достатъчно ви е да знаете, че книгата е изпълнена с много свеж хумор с нюанси в междуполовите отношения и отношенията между подрастващ и възрастен. Истинско пиршество за сетивата, което прескача от опасност в опасност.
„Скълдъгъри Плезънт“ е типична детско-юношеска книга (или както е модерно да се нарича YoungAdult) и е идеална, ако имате 10-12 годишен малчуган вкъщи.
Не е за пропускане и от по-възрастните членове на семейството, които имат нужда да разпуснат, но несъмнено би задържала вниманието на някой в онази възраст, в която имаш нужда от магия около себе си, а възрастните – от тишина и спокойствие.
Има чудовища, вампири, тролове (добре де, един трол), опасности и е едно голямо приключение.
Поредицата определено диша във врата на Хари Потър и засега отстъпва само в размаха на вселената, в която се помещава. Естествено, говоря само за първата книга, за останалите 6 тепърва ми предстои да разбера.
Дерек Ланди ме спечели за следващите части, а вие не забравяйте, че когато нещо се случва в Ирландия, няма как да е слабо.
Още при Книголандски.