Ако хвърляте по едно око в този блог поне от време на време, навярно не сте пропуснали удивлението ми от първата книга за Замония, излязла на българския пазар – „Градът на спящите книги“(#4 от поредицата).
Естествено, когато разбрах, че на пазара излиза „Румо и чудесата в тъмното“(#3 от поредицата), веднага заявих, че давам драконова люспа за нея и веднага припърхах от кеф. Едвам я дочаках и за няма два дни – изгълтах.
Рядко се влюбвам в книга така, че да я грабвам във всяка появила се свободна минута. Но героят Румо е толкова чудесен, че ще се влюбите в него от раз! От неустоимо сладко пале, чиито зъбки тепърва пробиват, Румо пред очите ви ще израстне до безразсъдно смел (та чак глупав) и невероятно доблестен и отдаден на приятелите си волпертингер.
А волпертингерите не са кучешка порода като всяка друга – те са много интелигентни, ходят на два крака и са прочути войни. Е, всеки има и свой единствен по рода си талант, де. А този на Румо е да преминава през битките почти като безсмъртен. Живеейки с усещането, че поредната битка ще е не по-трудна от предната, той просто приема способностите си за даденост, без да се пъчи и възгордява.
Истината е, че за мен Замония на Валтер Мьорс е еквивалента на Пратчетовия Свят на Диска – Замония е земя чудна – с пишещите дракони философи; с волпертингерите и техният ограден град; с Книгосъзданията!
Валтер Мьорс продължава да тъче историята на Замония пред читателските очи с толкова умение, че е искрена наслада да се чете и отгръща страница след страница – не само заради текста, не – цялото книжно тяло е пиршество. От двете корици, през всяка една илюстрация – наместена, оразмерена и подправена точно както трябва. Личи си, че на предпечата е обърнато много внимание и е отделено много време.
И, въпреки чудните създания, с които е изпълнена, не бих казала, че „Румо & чудесата в тъмното“ е детска книга – изпъстрена е с толкова истории за смърт – коя от коя по-брутална, епична или просто кървава – че и г-н Мартин изглежда добродушен писател.
Ще ви посрещнат листовидни паякообразни, родени в кръвта на хиляди воини; всепоглъщащи чудовища, подрънкващи медни воини, съставени от истински човешки части и часовникови механизми и дори един болезнено гениален пълководец, влюбен в уред за мъчения!
Тая книга е маняшка, ако ми позволите да изразя ентусиазма си така. Ще пасне чудесно на тийн-ове в онази буйна възраст, в която уж нищо не ги интересува, но тайничко се вълнуват от тъмата в собствения си свят.
Нека не забравяме и вечната тема за любовта – О, мили Румо, ти се влюби толкова красиво! – сковаващият страх да не бъдеш отхвърлен; безразсъдното геройство, за да спасиш любимата; та дори татуираното ѝ име на бицепса.
Валтер Мьорс подхваща клишетата, усуква ги в своята реалност и ги превръща в удоволствие за сетивата – ирония, сарказъм и умели подигравки изграждат в Замония чрез героите ѝ свят огледален на нашия.
Политика, задкулисни игри, наследствена лудост, наивна смелост и приказни същества – всичко забъркано с толкова хумор, че се усмихвах през цялото време. И когато попаднете във Волпертинг, преминете през Мъгловището или се завърнете в Замония, ще разберете какво имам предвид.
Мьорс пресъздава в света си понятия като комунизъм, монархия, анархия и мафия по толкова елегантен и забавен начин, че чак ти се приисква да се включиш. Горен и Долен свят; грехове и изкупления; любов на живот и смърт; саможертви и отмъщения – Мьорс е Дантето Алигиери и Шекспира на фентъзито, бе!
За мен тази книга е и ще остане пиршество на сетивата.
Тук задължително трябва да бъдат споменати чудесния превод и печат на книгата – пре-крас-ни! Естествено, иска ми се някой ден да видя поредицата за Замония в луксозно издание – с твърди корици – защото все пак 600 страници идват в повече на изданието, колкото и да е добро. Бих си го купила с кеф да ми краси библиотеката.
И нещо последно, което искам да кажа на всички ви – прочетете Румо, бъдете Румо! Защото ще ви научи да не се страхувате от тъмното. Дори от това вътре във вас.