„Прах от нозете“ е книга-доказателство, че понякога една страна може да бъде описана най-добре през очите на чужденеца.
Може да бъде докосната истински само от онзи, чиито пръсти не са стъргали напуканата пръст от пелените. И най-вече, може да бъде видяна през обективния поглед на душата, виждала чужди простори.
Авторите са уловили онази частица от Индия, заради която чужденците се влюбват в нея – от красивото ѝ многообразие до закостенелите навици и привички на жителите ѝ.
Индия е страна на контрасти – бедна, но с щедра душа; богата на обещания, но пестелива откъм милувки; красива, ако можеш да си я позволиш, грозновата, ако креташ по ръбовете на оцеляването. Индия – дълбоко традиционна в добро и лошо.
„Наскоро списанието ни публикува доклад за „изчезналите жени“ на Индия. У нас те са около шейсет милиона. Такава е цифрата момичета, които са били абортирани преди раждане, убити след като са родени, умрели от липса на грижи или убити от съпрузите си заради недостатъчната зестра. Безумно е да почитаме Лакшми, Дугра или Кали, да наричаме страната си Майка Индия и да възпяваме женската красота, сила и мъдрост в изкуството и литературата, докато в действителност животът на жената минава изцяло в обслужване на мъжките прищевки и нагони.
И като си говорим за традиции, абсурдно е да вменяваш лоша карма на една трета от населението единствено защото е попаднало в категорията „беден“ или „черен“ и да твърдиш, че то може да я изкупи само с тежък физически труд.“
„Прах от нозете“ неминуемо ми припомни „Шантарам” и опита на Грегъри Дейвид Робъртс да покаже онази Индия, която всеки си заслужава да опознае.
Индия, в която дори лудите шофьори изчакват стадо крави или биволи да се разкарат от пътя. Индия на бедните и онеправданите, които въпреки всичко намират някаква святост в живота си, заради която да продължат напред. Индия, потънала в прах, болна и немощна, но готова да тича, за да остави слабостта зад себе си.
Завиждам на двамата, че са опознали така страната, за да могат да опишат мисленето на местния сякаш самите те са такива.
„Прах от нозете“ е поредното силно попадение на Индийската поредица и упорито потвърждение да продължавам да я чета.
Още в Левитация и Книголандия.