Това, което е наистина впечатляващо в този роман е умението на Станислава Чуринскиене да влезе в главите на героите си и съгласно техните проблеми да забърка невероятно тънка психологическа драма.
„От Космоса с любов“, като книга писана по реални случаи, доказва предупрежденията на Алис Милер за това как един детски организъм, растящ под неправилен родителски надзор може да бъде толкова сринат емоционално, че най-малкото, което ще му се случи е отпадането от училище. Как стресът може да доведе до лудост, анорексия и алкохолизъм, увличайки те в порочен кръг, водещ до натравяне на организма и пълното му изтощаване. Как липсата на възможност за контрол над личното (душевно) пространство може да доведе до отчуждаване и дори самонараняване.
Станислава Чуринскиене не осъжда героите си, а гласът й съвсем елегантно се промъква зад кадър, обяснявайки психологическите и физиологични проблеми, с които се среща Ангелина. Описва масовата лудост, разразила се по онова време благодарение на дупката отворила се в нуждата на българите да бъдат зависими. Разпростира цял килим от последствия от сляпата вяра на хората, че са избрани за нещо по-голямо от личното им бъдеще – хора предимно объркани и лабилни, имащи нуждата да вярват, че са специални. И нагласящи реалността в главите си с личната си необходимост да бъдат значими.
Ангелина отново се прегърбва и й идва да потъне в земята. Наистина е ужасно, че „отгоре“ така са прецакали майка й, за да се роди тя. Не е сигурна къде е това „отгоре“. Единственото „отгоре“, чийто смисъл разбира, са високите етажи на партийната йерархия, откъдето „спускат“ постановления и наредби. Когато нещо не е наред, всички се извиняват така: „Не е наше решение – спуснаха ни го отгоре, ние само изпълняваме нареждания.“
Странно й е, че светът на извънземните също е подреден като партийна йерархия, според това как го описва майка й. И се чувства още по-виновна, защото на нея да е родена и да живее й харесва – въпреки математиката, пиенето на баща й, постоянните им скандали с Лора и всичко останало.
…
Ангелина още не знае, че животът сам по себе си може да бъде ужасно тежък и хората имат нужда да натоварят земните си страдания с някакъв смисъл, който ги надхвърля, за да успеят не просто да продължат напред, а да го направят с достойнство.Един побой от мъж над жена е примитивен акт, унизителен за всички участници. Един акт на насилие, предназначен да повдигне вибрациите на пострадалия, за да се свърже с висша сила, е героизъм и мистично преживяване.
Това е първият открит сблъсък на Ангелина със сложните системи, които хората конструират, за да осмислят страданието си и да го преживеят като продуктивно и оправдано.
Междувременно авторката не пести обоснована критика към годините на „славно“ комунистическо минало, прокарвайки я като размисъл в главата на едно мислещо момиче.
Ако България е такава богата държава и върви в правилната посока, как става така, че нямат ток през зимата, а всички говорят за някакви дефицитни стоки и се презапасяват със захар и тоалетна хартия.
Значи и държавата, като родителите й, не може да се контролира и да се управлява, няма план, има непредвиденост и хаос.
Истината е, че подходих скептично към „От Космоса с любов“ заради „Инцидент“, която бях чела неотдавна, но в някакъв момент вътрешната ми съпротива се прекърши и се отдадох напълно на историята на тези хора. Разбрах заблудите и убежденията им, довели до погрешното и объркано мислене. Докоснах се до несигурността и манията за величие на Лора – майката на Ангелина – и проумях колко е трудно за по-слабите да се откъснат от потребността им да вярват в невидимото си другарче.
Не мога да пропусна начина, по който само в едно изречение Чуринскиене громи и представата на средностатистическият таксиджия за това кое спира прогресът на Клета Майка България.
В начина, по който винаги прехвърляме отговорността на някаква външна сила например. Бедни сме, защото Европейският съюз ни използва за евтина работна ръка; защото САЩ са в конспиративен заговор срещу нас; понеже сме проклети заради изгарянето на богомилите; заради кемтрейлс; заради всичко друго, но не и защото ние не правим нещо както трябва. Макар иначе да сме вторият най-умен народ на света – след евреите.
„От Космоса с любов“ просто крещи ‘нужда’ – нужда българинът да осъзнае, че няма кой да му даде нищо наготово, нужда да се вземе в ръце и сам да изгради бъдещето си, нужда да спре да има защо друг да го спасява.
Още добри думи в Книголандия и Аз чета.