Ако можех да избирам свят, в който да живея, това щеше да е Света на Диска и, по възможност, щях да направя леля Ог своя приятелка. Първо, защото никак не е зле да познаваш вещица и второ, защото леля Ог е точната вещица, ако имаш нужда от закрила и забава (никой да не казва на баба Вихронрав!)
Като оставим настрана това, че са поднесени като на шега, то спокойно може да се каже, че в книгата всъщност присъстват доста прилични рецепти, които могат да бъдат приготвени от всеки с достатъчно желание да експериментира.
„Готварската книга на леля Ог“ е едно малко съкровище минимум защото в нея е набутан целият Диск-ов фолклор, с все тролове, джуджета, върколаци, пикси и човеци – същински алманах с прекрасните си илюстрации.
Първа част – „Рецепти“ е мястото, откъдето ще разберете как се приготвят любимите кнедли на сержант Ангуа, каква е диетата на лорд Ветинари, как да си направите прилични плъхове на клечка и не на последно място технологията на производство на филийки с масло от Леонардо от Куирм.
От втората част (и по-забавна) – „Етикеция“ не очаквайте съвети от кой нож да започнете и как да го държите на прием. От нея ще научите как да участвате активно (и умело!) в бой, как да се държите на Ланкърска сватба, каква трябва да е подредбата на гостите, за да се получи паметен купон и какъв е най-грешният начин да се представите на трол. Но не разчитайте прекалено на съветите на човек, който казва
„Все ме питат: каква е тая етикеция?! И отговорът е: онова, което се налага да използвате, когато нямате добри обноски. Аз имах щастието да се пръкна с вродени обноски и се чувствам съвсем уютно във всякакво обкръжение, но за доста хора цялата тая работа с етикецията е пълна мистерия и е редно да има някакво ръководство.“
И все пак, бъдете разумни, защото:
„Когато имате вземане-даване с въоръжени мъже или с хора, които наемат въоръжени мъже, няма за кога да се чудите дали насреща ви е вторият вин на виконт или някой от сорта. Напротив. Това, което имате насреща си, е хладно оръжие, а към хладните оръжия трябва да се обръщате винаги със „сър“. Или даже с „милорд“.
Единствената философия на хладните оръжия е да ви стане ясно какво сте в общата картинка, т.е. нещо лесно скълцваемо.“
Забавното на книгата е, че е „сурово“ издание. В ръцете си ще държите нередактираният, току-що пристигнал от леля Ог, ръкопис, попрегледан и налепен от издателите с листчета, които да закриват най-перверзните забележки на прочутата вещица. Вметките на леля Ог са най-естествената част от нейното поведение и тя е предала това и в рецептите си.
„О, добре. Накарай някой от драскачите да му добави граматиката, препинателните знаци и гледай да има хубави картинки.
Хората това искат. Също те моля – постарай се ръкописът да бъде прочетен от жена ми, която, трябва да призная, изявява тревожна схватливост по отношение намеците на г-жа Ог. Тя продължава да заплашва, че пак ще направи ягодов тремор. Може би това ще й отвлече вниманието.“
Моят съвет е да не забравяте да прочетете внимателно подходящите подаръци за сватбени годишнини, а познавачите на Света на Диска със сигурност ще намерят някоя заигравка с тях. „Готварската книга на леля Ог“ е несъмнено едно от най-забавните неща, които съм чела, а Тери Пратчет, освен всичко е и кулинарен гений.
О, и, ако не ви стане съвсем ясно защо ягодовият тремор е толкова плашещ за единият издател, цък тук.
