Ето, че след „Мидълсекс“ дойде време да посегна към поредната книга от поредица „Отвъд“.
„В морето има крокодили“ е книга, която не може да бъде оспорена. За нея не може да се каже „ама това не се е случило, автора си измисля“. Защото историята на Енаятолах Акбари е истинска. И се случва вероятно на още много други смели малки хора, побегнали от ужаса на родината си.
Неслучайно не казвам ‘деца’, а ‘малки хора’ – Енаятолах доказва, че не е нужно да си голям, за да оцелееш, когато имаш волята и желанието. Когато знаеш от какво бягаш, макар да не знаеш какво те очаква. Когато трябва да преплуваш морето на неизвестното и дори не знаеш дали в него има крокодили.
Енаятолах сам разказва историята на едно опасно и тежко пътуване, изпълнено с трудности, глад и смърт. За 4 години, работейки на много места, спейки по паркове и изоставени къщи, прехранвайки се както може, той преминава нелегално няколко граници, бягайки от родния Афганистан. Пакистан, Иран, Турция и Гърция са само междинни спирки по пътя му към Италия, където най-сетне открива място, което да нарече свой дом.
Това е историята на едно бягство. И на едно спасение.
Книгата се поглъща страшно бързо – историята на Енаятолах оживява в ръцете, разказана с думите на Фабио Джеда и се забива директно в спомените за собственото ви спокойно детство.
Искрено съжалявам, че нямах възможност да присъствам на премиерата на книгата и да видя на живо това смело момче, израснало в млад мъж.
„В морето има крокодили“ е книга за чисто човешкия стремеж да живееш спокойно, учейки, работейки и дори дишайки без в ума ти тревожно да тупти мисълта дали ще доживееш утре.
Тя е за ужаса на това, че в 21-ви век все още има хора, които се борят за оцеляването си, борейки се с омразата на „ближния“, базирана на непринадлежността към „правилния“ етнос или „правилната“ религия. За това, че все още има части на света, в които могат да те убият заради това какъв си се родил.
„В морето има крокодили“ е за щастието и спокойствието на това да спреш да помниш местата, където можеш да се чувстваш в безопасност.
Ами разпознаваш го(мястото, където за отраснеш) по това, че не ти се иска да го напуснеш. И не, защото е идеално. Не съществуват идеални места. Но има места, където не ти причиняват страдание, поне това.
„В морето има крокодили“ ни напомня, че трябва да ценим това, което имаме и най-вече това, което близките ни са готови да жертват заради нас.
Приятелите са всичко, когато семейството ти не е до теб.
И още – че все още има добри хора, които да помогнат в нужда. Хора чиито имена не е нужно да знаем, за да ги наречен Човеци.
По-важно е какво се случва. Тази жена е важна заради това, което стори. Как се казва е без значение. Как изглежда домът й също няма значение. Тя е всеки.
В какъв смисъл всеки?
Всеки, който постъпва като нея.
Още от Габи Кожухарова в Аз чета и в Книголандия. Както и далеч по-личното ревю на Ламот.
