Достатъчно показателно за „Христоматия на пияницата“ е, че премиерата й не започна преди всеки посетил я да има питие в ръката си. А и, да си призная, след пеенето на традиционна литовска музика, посетителите бяха дълбоко благодарни за това.
Ще започна отдалеч, признавайки си, че това е първата книга на това издателство, която не просто приковава вниманието ми за повече от две страници, но и съм склонна да цитирам цели глави.
Херкус Кунчус ме кара да вярвам, че всички пишат със силно питие до себе си, а приписваната на Хемингуей реплика „Пиши пиян, редактирай трезвен“ е чиста истина. И че повече се пие, отколкото се пише.
„Христоматия на пияницата“ е изпъстрена с купища пиянски разговори, които не могат да се преглътнат на сухо; с купища -подкладени от алкохола – псувни, насилие и лъжи. Книгата е пълна с куп трудни за вярване истории, подбудени от алкохолната омая. Разкази за всички мизерии и глупости, които могат да свършени на пияна глава.
Херкус Кунчус разказва как да излееш в гърлото си шише одеколон без излишни скрупули и как да паднеш с тирбушон в ръка за честта на родината; подиграва се смело на неумеещите да пият; смее се и пие ли, пие ли, пие…
„В Дивия запад след Третата световна война на тъй наречените литовски ръководители нямало как да им провърви, след като използвали най-лошия материал – неизлечимия национализъм.
Кандидатите за шпиони били свършени хора – некачествени, жалки предатели. Те давели във водка своя страх, своята безнадеждност, слабия си дух или се опитвали да изпаднат в забрава в обятията на западноевропейския разврат.
С такива бойци не се печелят битки.“
Не очаквайте от книгата сюжет – такъв няма, но пък за сметка на това е дълбоко поучителна и написана с много любов към алкохола. Тя е същински речник на богатството на света, в който малко питие няма. Затова, налейте си питие, отгърнете книгата и потънете в забавата й.