– Ужасно нещо е войната, нали?
– Опустошава нивята, задушава търговията и производството, убива невинните и възнаграждава виновните, обрича честните на бедност, но пълни джобовете на спекуланти и мошеници и оставя след себе си само гробове, паметници и измислени истории.
Ето за такива времена разказва Абъркромби в поредната книга от света на Първия закон. За сурови и тежки времена, в които няма място за уморените войни, но те са и единствените останали да се бият в името на предводителите си. Време без надежди; време, в което войната оправдава всичко.Всичко започва там, където и ще свърши – на хълма с побити огромни камъни, наречени Героите. Северът е обявил война на Юга.
Дау Черния е събрал всички северни дузини, гърба му пазят герои като Гушата, Тръпката и Желязната глава.
Под знамената на Съюза пък са се събрали познати физиономии като Крой, Яленхорм, Мид и дори дузината на Кучето, а името на Кървавия Девет не е забравено.Джо Абъркромби не изневерява на стила си и отново запазва най-ироничните, саркастични и отвратително забавни забележки като неизказани мисли на един героите си. Тази роля играе унизения Бремър дан Горст, докато в предишната трилогия ролята на прецакания от съдбата играеше инквизитора Глокта.
И пак има секс, смърт, кръв и битки на почти всяка крачка.
Пълна откровеност и оголване на хората, случили се да бъдат герои.
Герои, които осъзнават собствената си тленност и липса на идеали:
Герои, които са по-склонни да пълнят гащите, отколкото да проправят пътя си с кръв.
Уморени герои, на които им е писнало от това да се мъкнат в пек и дъжд и с всяко мъгливо утро се питат защо са избрали този път.
Отегчени герои, които знаят, че във войната никой не печели истински.
От друга страна, Гушата знаеше от собствен опит, а той не бе никак малък, че войната е деветдесет и девет части скука, обикновено в студ и дъжд, глад и болести, мъкнене на тежки железа нагоре по склоновете, и само една част умопомрачителен, неописуем ужас.
Герои, които са свикнали да копаят гробове точно толкова, колкото и да размахват меча.
Герои, за които войната на Съюза срещу Севера е загубена и за двете страни битка.
Битка, в която всеки ще трябва да избере страна, дори да трябва да застане срещу свои.
Това са герои, които се радват, когато загубят само един от своите.
Гушата осъзна, че мисли за това, колко добре всъщност се бяха наредили нещата. Повече от добре. Само един мъртъв… Призля му от самата мисъл, че се чувстваше доволен от края на битката. Знаеше, че тази гледка щеше да остане завинаги с него, редом със стотиците други. Всеки носи някакъв товар на плещите си.
Вече челите първата трилогия („Гласът на острието“, „Преди да увиснат на въжето“, „Последният довод на кралете“) ще са наясно с това кой наистина дърпа конците на представлението, а именно онази неповторима и двулична гад магьосникът Баяз.
Човек, за когото дори суровият Бремър дан Горст ще напише на краля:
Не ти, а Баяз управлява тук. Човек без всякаква съвест, скрупули и милост. Чудовище. По-зловещо от онова, което виждам в огледалото.
Защото войната не е истински Съюза срещу Севера, а по-скоро Баяз срещу Всички, а най-точно Играта на Баяз.Джо Абъркромби е несъмнено добър разказвач, а фактът, че умело успява да разкаже в близо 600 страници само една седмица битки го доказва.
Има нещо магическо в това как те грабва разказа му за кървави боеве и смърт.Но не мога да не отбележа, че Абъркромби упорито ми напомня на напомпан вариант на Нийл Геймън (е, без наивитета предназначен за тийн аудиторията) – разказва, разказва и пак доникъде не стига. Освен до написването на нов том.
В което, само по себе си, няма лошо, но на мен лично не ми е достатъчно.
Защото както е тръгнало историята на тази вселена ще се проточи дълго. А с „Колелото на времето“ вече имаме такъв (болезнен) опит.
И, макар да чакам „Red Country“, то е само, за да видя докъде ще стигне с нея в следващата назряващата война.За едно обаче не съм съгласна, а именно, че книгата е летно четиво.
Според мен е идеална за няколко топли зимни вечери с чаша силно или поне топло питие – не можеш да четеш книга за студения север другояче.Трябва да се отбележи, че от издателство „Колибри“ продължават да се справят добре с поредицата – наредени една до друга книгите седят подобаващо във всяка библиотека, а оформлението на „Герои“ следва това на другите части.
Една единствена съществена забележка – една непреведена дума. Едничка, да, но оставя неприятен вкус в устата(503 стр).
Още две положителни мнения в Книголандия и при Бирето.
А ако искате все пак да погледнете карта на света на Първия закон, в сайта на автора има достатъчно. За любителите на комикси, които не са го проследили ето линк.
-793409.jpg){kind=link}