Първата ми реакция при досега с „Полукрал“ бе „Много е тънка!“. Нетипично за стила на Абъркромби „Полукрал“ е 370 стр. малък формат, докато предишните книги от вселената на Първия закон(„Гласът на острието“, „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният довод на кралете“ и „Герои“) бяха големи, дебели и кървави.
Естествено, кръвта не е спестена и тук, но за разлика от Първия закон, където „стоманата е отговорът“, тук главният герой Ярви не разполага с предимството на умението да върти меч и раздава справедливост чрез реки от кръв. Той трябва да се примири, че ще спаси кожата си бавно, с помощта на познанията си и с колкото се може по-малко неудобства.
Ярви е сакатият наследник на опустял трон – донякъде емоционална марионетка на майка си Златната кралица, донякъде смотаният малък син, когото всички тормозят, донякъде малкото кутре, което никой не знае какви дарби крие. И именно това се оказва най-големият му жокер в оцеляването – вечно подценяван или поне недооценяван, той успява да намери пътя си към трона при условия, които налагат лоши, но позволяващи оцеляване решения, много лишения и в края на историята – едно заслужено възмездие. Защото:
Човек има нужда от две ръце, за да се бие с някого. Но само от една, за да го наръга в гръб.
Ярви не е първият умен персонаж на Абъркромби, но е първият, когото виждаме по време на самото му изграждане. Докато Глокта бе станал пресметлив и дори хлъзгав след плен в битка, а преди това познат като знаменит войн, то Ярви преминава през юношеството към мъжеството си пред очите ни. Чудесен пример за Y/A писане, наред с чудесната описателност на Абъкромби.
Носеха белезите си с гордостта, с която принцеса би носила ксъпоценни камъни. За музика им служеше пронизителното като писъка на точиларско колело пеене на жена – протяжна любовна песен във възхвала на майка Война, песен за пролята кръв, нащърбена стомана и преждевременно отнет живот.
В „Полукрал“ Джо Кървавия, по фамилия Абъркромби, е подготвил по-млад герой за по-младата публика. Вплел е първата любов, първата целувка, и наред с тях много предателства и игри на интереси. Прекалено смело би било да очакваме нещо повече от поглед или целувка, но ми се иска авторите да започнат да пишат не толкова свенливо за любов. Когато героят убива първия си човек на 16, не можете да ме убедите, че ще чака за първия секс още 3-4 години. Особено, ако знае, че може и да е последния в живота му.
Нещо, което ми направи силно впечатление в „Полукрал“, бе че ключът за хазната на кралството се държеше от кралицата (включвайки цялото разпределение на държавните финанси и сеченето на монети). Докато краля, като силната единица от височайшето семейство, разполагаше с всички решения относно воденето на война, набези и отговори на нападения, подкрепен от своя съветник/съветничка Пастор.
„Полукрал“ е доста добър разговор за семейството, приятелството и задружната работа. Урок по човещина не на последно място. И много добър урок по търпение.
Глупакът удря. Умният се усмихва, наблюдава и учи. После удря.
И трябва да призная – plot twist-ът ме подразни, но не беше нещо неочаквано, познавайки предишните книги на Абъркромби. Защото при него всеки получава това, което сам е заслужил, ковейки съдбата си. Дори и да е нож в гърба.
Разбира се, не мога да не изкоментирам и цената – 18 лв., при това едър шрифт и широки полета. Но пък, ако я поръчате от сайта на издателя, цената пада с 3-4 лв.
Още добри думи в Книголандия.