Когато Преслав Ганев от Литературата Днес ми препоръча книгата не бях сигурна какво да очаквам, но по блесналия му поглед съдех, че ще е нещо приятно цинично.
Не само че се оказах права, ами и Момчил Николов ми доказа, че има талант, боравейки умело с метафори и осъзнавайки способностите и авторската си тленност в свят, в който писането и четенето отдавна не са на мода. С умилително писателско умение описва безсилието, пред което е изправен съвременния писател в ерата на крещящата графоманщина и ниския читателски интерес:
Дразня се от факта, че понякога ми е необходим цял ден, за да напиша няколко изречения, които по-късно ще бъдат прочетени за половин минута. И то, при положение, че някой се навие да го направи.
Момчил Николов забърква на „Горният етаж“ една какофония от случайности, преднамерени грешки, лудост и пресметливост и доказва, че Българската Via Dolorosa минава през всяка една болница.
Равносметката? Проста е – влязох в болницата здрав като бик, с един шибан фациалис, да го еба. Излязох след три месеца с един шибан фациалис, да го еба, и още нещо. Още нещо – изкуствена тазобедрена става. Дотук с печалбите.
Загубите бяха повече – мотопеда, часовника, претстотин кинта, жлъчката и оригиналната ми тазобедрена става, която – както с голямо неудоволствие сподели Ортопеда – си била съвсем редовна и подвижна. Но стават грешки, нали така?
„Горният етаж“ описва уродливия роден абсурдизъм с приятно шизофреничен монолог и цинично-ежедневна детайлност. Шарени наркоилюзии, посолени с побоища и чукане се преплитат със съмнителната действителност на битието на главния герой и на книгата, която пише. Книгата е малко клаустрофобична, разбъркана, прескачаща и в същото време е глътка въздух, в която дълго ще се кълна.
„Горният етаж“ е една от онези книги, в които се зачиташ и установяваш, че си успял да я дочетеш на един дъх. Не е книга за всекиго обаче – от нея цинизмът извира като лайна от обществен кенеф. Момчил Николов не се свени да бъде и малко антисемит, осланяйки се на налудничавата богоизбраност на евреите, за да развие сюжета си.
Ако не можете да проумеете с какво точно от написаното съм ги подразнил, ще ви кажа. Вероятно не им е харесало това, че съм изкарал клонингите-евреи гадни копелета, които мразят всички неевреи, смятат ги за по-нисша класа и въобще са расисти до мозъка на костите си.
„Горният етаж“ всъщност е третата книга от трилогията „Кръглата риба“, а аз смятам скоро да се сдобия за четене с първите две части – „Машини за любов“ и „Кръглата риба“.
П.п. Някакви медуособици са причината първото издание на книгата да носи логото на ИК „Жанет“ 45, но за момента книгата може да бъде намерена под логото на „Сиела“.