Успешна фантастика в малък обем – възможно ли е?
След прочитането на „Генезис“ вече ми изглежда, че е. И макар на мен да ми се ще книжката да бе по-дебела и да имаше поне още един поглед над историята, а не само този на Анаксимандър, Бърнард Бекет се е справил успешно.
Действието в „Генезис“ се развива не много напред в бъдещето, в основаната утопична Платонова република – остров, приютил последните незаразени от чумата, затваряйки границите си за всички външни. Самата Платонова република е реплика на Древна Гърция – сурово място с тежки правила.
Като всяка антиутопия, и тази може да бъде разглеждана като философско-етичен труд, в случая засягащ теми като саможертвата, варварщината на човека и самосъзнанието на роботите.
Книжлето върви адски бързо в увлекателната си история без да се отвлича излишно във велики философски натрупвания. Не е дълбока и многопластова история като „Битие“, но не е и нужно, за да разкаже една добра идея.
А да наречеш „Futurama“ класическа комедия изисква чувство за хумор от страна на Бърнард Бекет.
В заключение – „Генезис“ не е книга, която ще промени света ви или ще обърне представите ви за човешкия род и неговите подбуди да действа по един или друг начин, но е приятно четиво, с което да убиете два часа.
Още при Жор, Ламот и Книголандеца.