Втората част на поредицата „Досиетата на Дрезден“ очарова с по-изящната си корица и отново ни представя магьосника-детектив Хари Дрезден повече пребит и мръсен, отколкото спокоен и на топло.
Минали са месеци от последните трагични събития, в които Хари е бил въвлечен, но той все още е със съмнителен статус в чикагската полиция, което го прави не просто нервен, но и безпаричен. До момента, в който не се случват десетина съмнително кръвожадни убийства по време на две последователни пълнолуния и лейтенант Мърфи не се вижда принудена отново да помоли за помощта му.
Четейки книгата ще се забавлявате на гърба на горкичкия Дрезден – той е смел до глупост и авантюристичен почти до самоубийство, обича да се забърква в каши и да флиртува с красивите жени. А когато и върколаците се оказват в пъти повече, отколкото е предполагал съдбата му предлага тежък жребий и удоволствие за четящия.
Оставам с впечатлението, че на Джим Бъчър му доставя садистично удоволствие да измъчва и тормози героя си по всички възможни начини – яде бой, бива ранен, после пак яде бой, пак го гърмят… Но пък за сметка на това Хари Дрезден е корав тип и не се подава лесно на целия тормоз, който му се изсипва, а разнищва историята докрай напук на пълната луна.
Не знам доколко книгата може да задоволи вкуса на закоравелите крими почитатели, но за непретенциозно фентъзи мистерията е добре заплетена.
„Безумна луна“ на фона на рок парчета се чете леко и увлекателно. Хумор, хубави жени с изваяни тела и престрелки, какво повече да иска човек?
Не мога да пропусна да спомена и онази сцена, в която Дрезден се вглежда в очите на ченгето от ФБР Дентън – такова поглъщащо описание на нечия покварена душа не може да бъде прочетено всеки ден.
Книгата крие в себе си доста тайни и ще зарадва феновете на жанра.
Все пак не се среща често крими-уестърн-фентъзи с иронични коментари, което те хваща за яката и те кара да тичаш с него до края.
На феновете на комиксите препоръчвам да разгледат и комиксовата поредица по книгата.
