Мащабното човешко "Битие" – Дейвид Брин

Да напиша мнението си за тази мащабна книга ще са ми нужни далеч повече от няколко изречения. Само записките ми в сбит вариант са една страница, без да броя препратките към отделни страници.

„Битие“ е колкото фантастика от чист вид, толкова и пространствено изследване на човешката психология.
На човека тук, на Земята, и възможните му реакции към хипотетичните ни събратя сред звездите.
На човека, вътре в него самия и спотаената му болка от възможността да е сам във вселената.
На човека, който не знае какво го очаква извън планетата му, но наивно, по детски, се опитва да бъде чут от по-старите от него. И може би да бъде унищожен от тях.

Говорим за човечество едвам оцеляло след почти унищожителна война разделила света на касти в зависимост на паричното им състояние, генетичните им заложби или творческите им способности. Свят, в който можеш да потънеш във виртуалната реалност само с помръдване на зеницата си. Свят на контраст – изкуствен интелект и разруха. Свят, в който всеки е сам сред многото и въпреки това следен от хиляди виртуални очи.

И тогава се появява космически камък, носещ послание, което може да ни обедини.
Присъединете се.
Две прости думи, носещи толкова тежко значение.
Но? Дали е толкова лесно? Дали просто ни предлагат мир и сполука? Или е измама, целяща да ни заблуди за инвазивните намерения на пратениците?

Брин задава много въпроси, на които трябва да си отговорим преди да сме сигурни, че сме готови за сблъсък с друга цивилизация – какво имаме, какво искаме, можем ли да се предпазим в случай на война, способни ли сме да прескочим капаните поставени ни от по-древни от нас същества, достатъчно конкурентоспособни ли сме, за да се мерим с останалите? И най-вече – защо все още нямаме контакт с други излезли в космоса?

Докато си играе с вниманието на читателя, заинтригувайки го в една сюжетна линия и скачайки в следващата, Брин събира вечните теми за технологията, самотата и нуждата да се опрем на корените си, за да израснем.
Това е книга за борбата на човечеството със собствените му вятърни мелници. За това, че трябва да разрешим проблемите в задния си двор и след това да тръгнем на борба с неподозирани сили. При това по-древни и закоравели от пътуването си в черния простор на открития космос.

„Битие“ е изпипана, но сурова към човека фантастика, в която Брин разкрива красотата и колорита на човешкия род. Създава дълбоки и мислещи герои, отразяващи спектъра от емоции, които човечеството преживява при контакта – любопитство, интерес, страх, гордост, задоволство.
И ей така, между другото, ни припомня колко човешка реакция е една въздишка.

За съжаление обаче краят на книгата е претупан, че да не кажа скалъпен, а една от сюжетните линии напълно и безславно изчезва, оставяйки дупка в разказа. На фона на част от размишленията, които се повтаряха или просто отежняваха книгата, авторът спокойно можеше да се постарае съвсем малко повече без да ни оставя да гадаем.
Въпреки това препоръчвам „Битие“ и знам, че ще се върна отново към нея.

Последно, но не и по важност – форматът на книгата е ужасно неудобен за четене. Близо 800-те й страници карат книгата да се гъне в ръцете, създавайки неудобство на читателя. А и меки корици на толкова голяма книга си е чиста недообмислица.

Още в Книголандия и ШадоуДенс.

п.п. Забавно е съвпадението на фамилиите на автора Дейвид Брин и на съоснователя на Гугъл Сергей Брин и фактът, че в момента от интернет гиганта се разработват именно т.нар. google glasses – очила с донякъде виртуална реалност.

***

Силно се надявам някой ден човечеството да дорасне до обществото способно да се справи с предизвикателствата на Космоса и да заеме мястото си сред останалите разумни цивилизации.
Само че… винаги има едно ‘но’, нали?… и в случая това е фактът, че първо трябва да надскочим умението си за търпимост към различния. В границите на собствената си цивилизация. И едва тогава, чак тогава… да погледнем с открито лице към звездите за това, което ни очаква там.

Сподели: