Позволявам си да започна с признанието, че за пръв път изпитвам неистово желание да подчертавам в книга. Извадените тук цитати са една малка част от всичко, което се запечати в ума ми още с първия прочит.
Не се залъгвайте, че това е лека книга.
Тя се чете бавно и с осмисляне. Ако някой ви каже друго – лъже.
„Цивилизация на зрелището“ в 200 страници се нахвърля върху обществото ни, което е станало плоско от оглупяване. Льоса обвинява всички ни за това, че сме допуснали светът ни да се опошли до толкова, че да стане неузнаваем.
В рамките на тази книга той предлага смислени и разумни обяснения за това как сме стигнали до тук – какви роли са изиграли религията, политиката и обществените личности.
Как от нещо с първостепенна важност информацията се е превърнала в пуканки за ума и колкото по-лесно смилаема е, то е толкова по-продаваема.
Как се въртим в омагьосан кръг – липсата на гражданско поведение води до упадък на политическата класа, тя от своя страна до умора в активните членове на обществото и така до безкрай.
Унищожително е как в няколко изречения Льоса успява да събере болката на всички, копнеещи за докосването до качествена (съвременна) литература:
Затова не е чудно, че най-представителната литература на нашето време е литературата ligth, леката, незатрудняващата, лесната литература, която, без дори да се изчерви, има за цел преди всичко и над всичко( и едва ли не освен всичко) да забавлява.
… Ще е погрешно да я преведем като „лека“, защото всъщност то означава безотговорна, а често и идиотска.
Льоса се нахвърля смело върху духа на нашето време – развратен и пошъл, опростен до идиотия. „Цивилизация на зрелището“ е мащабно и пространствено изследване на културата ни; за обезличаването на индивида и унифицирането ни в масата от човеци, мислещи по стандарт; за липсата на критична мисъл и цялостното олекотяване на всичко – от литературата и журналистиката до политиката и дори секса.
Днес никой вече не е културен, понеже всички се смятат за културни и понеже съдържанието на тъй наречената култура е дотолкова изопачено, че всеки намира основание да се обяви за културен.
… Сега всеки е културен по някакъв начин, дори да не е прочел нито една книга, да не е разгледал нито една художествена изложба, да не е изслушал нито един концерт, нито пък има някакво елементарно понятие от хуманитарните, научните и технологическите познания за света, в който живеем.
Льоса успя да ме остави с чувство за безсилие от неспособността сама да преобърна този свят зажаднял единствено за зрелища.
Книгата успя да канализира много мисли, които по един или друг начин вече се въртяха из главата ми, подбудени от телевизия, вестници, книги, изложби.
Препоръчвам я силно на всички, които отдавна са се отказали да гледат телевизия, на всички трезвомислещи и готови за критика дори към тях самите като консуматори.
Навярно изглеждам черноглед, но имам чувството, че с безкрайната безотговорност, избликнала в нашия необуздан стремеж към игрите и забавленията, ние сме изградили културата си като един от онези замъци от пясък, красиви на вид, но готови да се разпаднат, които още при първия полъх на вятъра наистина се сриват.
Защото слеят ли се религията и държавата, неизменно се накърнява свободата.
… Религията е толкова силна, колкото по-голямо е невежеството на дадена общност.
Льоса не се свени да критикува (и с право) опростяването на сексуалността до степен тоталното сриване на любовта като нещо мистично и нужно. Той се страхува да не загубим еротиката, правейки секса толкова достъпен, че чак нищо да не се счита за вулгарно. Защото свободата е на път да се превърне в слободия.
Ако извадим секса от спалнята и го изложим на показ пред хората, няма да го либерализираме… това би означавало да го пратим назад в пещерната епоха, когато двойките, по подобие на маймуните или кучетата, още не умеели да правят любов, а се съвкупявали.
Плаша се, че е прав и обществото ни дотолкова е потънало в калта на реалити-форматите, че сме се превърнали буквално в цивилизация на зрелището. Всеки има свободата да прави безнаказано каквото му скимне, стига да допринася с това за забавата на обществото.
Можем да лъжем, да мамим, да говорим откровени глупости и никой да не ни търси сметка за това, стига да осигурим зрелище на тълпата.
Марио Варгас Льоса в няколко есета съкрушава идеята, че обществото ни върви пó на добре – упадък има, при това съществен, просто ние не се опитваме да го видим.
Искам да спомена добрата работа по бележките, които ме срещнаха с имена от писателския, журналистически и философския свят, които тепърва ще търся.
Не мога да пропусна и корицата – елегантното съчетаване на антична скулптура и символа на light културата – татуировка тип конфекция, с която light поколението може буквално да се отъждестви.
Само една забележка – романът „The God delusion“, който в книгата е преведен като „Измамният призрак Бог“ е преведен на български със заглавието „Делюзията Бог“(Изток-Запад 2008).