Мисля, че взех най-разумното си решение от месеци насам, като оставих „Човек на име Уве“ да отлежи за четене, когато го правя отново с удоволствие. Реших го твърдо и непреклонно. В последствие се оказа, че и Уве би постъпил така – без да отстъпи от взетото решение.
В първите страници ще решите, че Уве е особняк, стар мърморко или просто киселия досадник на квартала. После ще го опознаете – ще разберете суровото му държание и търпеливото му мълчание. Ще опознаете любовта му към Соня и болезнено ще усетите липсата ѝ. Ще проумеете защо е толкова неотклонен в принципите си.
По-емпатичните от вас ще прочетат някои пасажи с насълзени очи и ще поспрат, за да се зарадват на собственото си щастие. Може би ще напишете мил sms на любим човек, може би ще си спомните първите си любовни трепети с него/нея, може би ще си припомните някой малък жест, изпълващ сърцето ви с нежност.
Искаше ми се да напиша, че „Човек на име Уве“ не е любовна история, но щях да излъжа. Тази книга не просто е любовна история, но е най-хубавата любовна история, която съм чела. Казано с четири вдигнати лапи и цяла душа.
„Човек на име Уве“ ме изненада с мекотата на едно кораво сърце. Даде ми светлина, докато навън валеше и ме стопли, когато ми беше студено. Просълзи ме и ме развълнува. Показа ми колко доброта се крие в безкомпромисната принципност на кварталния темерут, който въпреки, че няма да спре да ти соли на главата, все пак ще се притече на помощ и то качествено.
И докато се опитвам да намеря най-топлите думи в себе си, за да опиша как се чувствах, четейки „Човек на име Уве“, мога да заявя, че няма да съжалявате, ако ѝ отделите няколко часа. Честна змейска! Ще потънете в историята на Уве и малките-големи борби, които води през целия си живот.
Фредерик Бакман, чрез живота на Уве, доказва, че не е нужно многобройни истории да се преплитат една в друга, за да създадат нещо мащабно – един добре изживян живот е достатъчен. Простичко, елегантно и с много умение.
Именно заради чудото, което представлява тази книга, не мога с чисто сърце да приема корицата ѝ – не е лоша, но няма и да кажа, че е достатъчна.