Дълго време отлагах четенето на нещо различно от „Патрулите“ на Лукяненко. И грешах.
Защото майсторството му се разгръща с не по-малка сила в „Чернова“.
Сюжетната линия – завладяваща, героите – многопластови, действието – непредсказуемо. Въобще – наслада за сетивата.
А и как да не се възхитиш, когато всичко толкова напомня милата ни родна картинка:
В нашата страна прав е не този, на чиято страна е истината, а този, който има повече приятели. А аз хем съм на правата страна, хем ще се намерят и връзки.
Човек няма как да не обикне Лукяненко, усещайки тънко прозиращото презрение към Коелю, няма как да не се зарадва на описанието на най-тежкия възможен махмурлук, няма как да не симпатизира на герой засипан от нещастия и злополучности.
Какво се случва ли?
Случва се това, че героят Кирил Максимов започва да изчезва. Първо бива изритан от апартамента си, документите му се разпадат, родителите, колегите и приятелите му го забравят, а кучето му го лае. Въобще хаосът е пълен, а Киря няма идея какво му се случва.
Доста разстройващо, нали?
Лукяненко редува битова философия с премерена фантастика, отваря врати към нови светове, докато възстановява органи след масивна престрелка, вплита интрига в интрига типично в негов стил и дори успява да изненада читателя, карайки го да копнее за следващата част на книгата. Кара героя си да се навира в приключения, които не е търсил, но не умее да откаже. Набутва го в непознатото, докато примирено въздъхва от негово име:
Всички са хора като хората, само аз съм с мокри панталони и в търсене на приключения.
И няма как, когато започналото като комар изживяване неусетно се превръща в приключение, включващо нови светове, магия и нови сили.
Няма как да пропусна прекрасния преговор на случващото се в руската фантастика по време на посещението на Кирил и Котя и писателя Мелников и това, че за него всички жени са девойки.
Обвиняват Лукяненко в неотстъчивост от велико-руската идея, но според мен той е прав за себе си – това е тема, която колкото и да я дълбаеш, все неиздълбана остава. Нека черпи вдъхновение и да радва (по)читателите си.
В заключение – „Чернова“ е изтъкана умело фантастика, в която Лукяненко за пореден път омайва с един куп прекрасни алегории, че и един съпромат на всичкото отгоре. Въобще – любов от пръв поглед е тая книга. И искаме следващата!*
П.п. Що за човек си взима скай териер за домашен любимец?!
* На сайта си ИнфоДар твърдят, че ще е готова за Зимен Панаир 2013, пък да видим.
Още при Блажев, Мила Ташева в Детски книги и в Шадоуденс.