Без да преувеличавам „Бялата ни спалня“ е една от най-силно натоварените емоционално книги, които съм чела и за пръв път съм искрено поляризирана в мнението си за нея. Ако трябва да я определя с една дума, то тя би била именно и единствено натоварена.
Натоварена с много спомени, натоварена с много пътуване – физическо и през времето и не на последно място – натоварена с много болка. А книгата е такава най-вече заради автобиографичният елемент в нея – израстването на авторката Радмила Младенова, загубата на брат й и онова бягане на сляпо, наречено търсене на себе си.
Може би прекалено лична, малко протяжна на места, задъхваща и объркана, книгата е изпълнена с толкова истории, че е не просто разговор с един липсващ родител, но и с читателя. Кара го да си спомни лудостите от собствената си младост – дали одраните колене, дали поредното пътуване на стоп или някоя случайна бира с неслучайна компания.
„Бялата ни спалня“ ще ви напрегне с откровеността си, с оголената си белота и потопа от болка, който е скрила в себе си. Ще ви залее и притисне. И точно когато си мислите, че вече прелива от драматизъм, ще ви хвърли в сладостта на лятото, опипвайки загорялата ви кожа с топлите си пръсти.
Няма да ви лъжа – в книгата има толкова обвинения към липсващия физически и емоционално баща, спомени за окастреното от него детство на авторката и чувствително лични спомени, че не бих я препоръчала всекиму. Боли от осъзнаването на беззащитността на малкия възрастен, който се крие във всяко дете.
„Бялата ни спалня“ носи в себе си и любопитни от чисто историческа гледна точка моменти – Голямата екскурзия, спомени от времената преди 89-та, та и един куп пътеписи.
Осъзнавайки чисто терапевтичния ефект на писането на книгата, ми се иска да вярвам, че това няма да е последната книга, която ще видим от Радмила Младенова. Че е затворила страницата и ще се впусне в бясно писане за неща, от които не боли.
Умението го има и всеки един от пътеписите го доказва. Пък – дано.
И нещо много, много важно – пренебрегвано, за съжаление, от много издателства – зад „Бялата ни спалня“ стои редакторско-коректорски колектив, който прави четенето удоволствие.