Оставям книгата с оценка 4,7/5 и признанието, че не ми се беше случвало скоро да цвиля така от смях, както с „Бряг на каменните сърца“.
Ето такива неща искам да виждам от родните автори! Близо 300 страници чисто удоволствие – добре написано, увличащо, с динамични диалози и напълно познати родни абсурдизми.
Книгата е събрала разказите на изпаднали и не толкова изпаднали люде – в голямата си част мъже, разказващи от първо лице мизерния си живот, още по-мизерните си похождения и също толкова розовите си перспективи за живота напред. „Бряг на каменните сърца“ всъщност е пълна със секс по един особено ненатрапчив начин. Хем е навсякъде и във всичко, хем е толкова естествена част от случващото се, че не дразни и не е преекспониран.
Наивни ученически любови се преплитат с изстъпленения на зрели хора, извратени нужди намират своите адекватни утехи, а перверзии биват утолени. Многообразието на секса се е събрало в тази книга под (почти) всякакви форми и във всякакви прослойки. И е просто една частица от удоволствието да я четеш.
Ади Спасова е успяла да употреби богатството на българския език, ползвайки смело и на килограм жаргонни думи, за да оцвети езика на героите си. При това се е получило много добре.
”Видях, че продавачката също беше облечена от „Липненски“ и изглеждаше много достолепно и по начин, който ще се адмирира от моята майка. Тази жена носеше жълти тенeкиени гривни на ръцете, клипс обици, и те жълти, както и стабилна верига на врата. Когато поисках нейната стилистическа асистенция, относно подобни на нейните бижута, за образа на моето по-възрастно Гучи, тя засия. Извади де що стока и ламарина имаше в тоя магазин. Разтвори найлончета. Изпробва на себе си всевъзможни имитационни украшения, за да видя как стоят. Развихрилата се продавачка ми избра висящи верижки за ушите на Гучи, ланец от тайнствен метал, непознат дотогава за мен. Хем лек, хем като пластмаса, но пък си беше метал и жълт, та жълт. Супер имитация на злато. Убедих се в гениалността и оригиналността на великия китайски народ. Тях и в кенеф да ги затвориш, лафка ше ти отворят! Взех и три кръгли гривни, два пръстена, които приличаха на „бокс“, но с много блещукащи стъкълца по тях.”
Четивото си заслужава толкова, че спокойно могат да му се простят няколкото дребни коректорски грешки*. Те са и причината да не дам пълна 5-ца на това иначе толкова свежо попълнение на родната книжна сцена.
Искрените ми поздравления на Ади Спасова за написването на толкова увлекателно и развличащо четиво, което в същото време събира най-черните окраски на българското ежедневие. И ако „Сонет 130“ гледаше на живота в България през очите на изпаднал и оскотял народ, то „Бряг на каменните сърца“ го допълва с цветист хумор и много, много умело изградени образи.
Поздравления за наблюдателния поглед и най-вече за умелото перо. Благодаря за удоволствието.
*След опит на издателството да повлияе на написаното тук, си позволявам да посоча само елементарните коректорски грешки, които мога да открия с бързо прехвърляне на книгата, защото нямам намерение да се ровя допълнително:
45 със храна
48 със неговата
57 със криви
70 със женски
70 със костюма
129 със всичко
147 със вътрешно
150 със нейните
150 със момичетата
174 със бременна