Обичам, когато попадам на малки съкровища из кашоните на букинистите.
Сдобих се с този фантастичен сборник по-евтино от цената на обяд, а имах удоволствието да се запозная с неиздавани преди (а и след това) разкази на младите тогава Атанас Славов, Маркос Христанов, Александър Карапанчев, Светослав Николов, Иван Хаджиев, Росица Панайотова, Алек Попов, Янчо Чолаков и Елена Павлова.
Топли ми сърцето как една такава малка книжка е събрала мислите и болките на тези талантливи фантасти преди повече от двадесет години.
Етнофантастика, антиутопия, фантастичен трилър, фантастична комедия, фантастика на ужаса, че дори и историческа фантастика – кеф, кеф и пак кеф.
Въобще, тази книжка се оказа едно малко бижу, ако ще и само с едно четене да си докажете, че българска фантастика съществува и е на ниво.
Още в краткия „Сейнджи“ на 17-годишната тогава Елена Павлова си личи талантът й, а тези, които са се прехласвали скоро по станалия вайръл разказ „За петата ракия или колко е хубав животът“ направо ще се влюбят в „Караконджул“ на Маркос Христанов.
„В епохата на Унимо“ е толкова тънка провиденческа сатира за консуматоркото общество, в което сме се превърнали, че чак ми се плачеше, четейки за хората, които не умеят да се наслаждават на едно красиво черешово дърво, но са готови с часове да употребяват ненужни им вещи, създадени от универсалния генератор за тях и да ги възвръщат като разглезени деца.
„Виталертон“-ът на Атанас Славов ни праща в размисъл за ограниченията на човешката ни същност, докато „Така е справедливо, Боткин“ забива въпросителни за това кое е морално и кое не като намеса в чуждо общество – космическа фантастика с неочакван край.
За съжаление не към всички разкази мога да намеря линкове, но ако книжката ви попадне си заслужава изчитането.
Аз й се насладих максимално.