„Бавно“ е странна малка книжка.
Цялата изглежда като дисекция на разказа „Без бъдеще“ – разказ написан през XVIII-ти век от благородник, целящ да осмее лицемерието на своето време.
Също като в този разказ Милан Кундера заплита в „Бавно“ суета, лъжи, любов, похот, слава и произтичащите от тях последствия.
Разказите сякаш преливат един в друг – от измамата в измамения, от измамения към влюбения и от влюбения към глупостта на илюзиите, които сме способни да създадем в главата си.
Включително да се вкопчим в славата като самоцел на съществуването ни.
***
Днес само напълно неосъзнатите умове могат да се съгласят доброволно да теглят хомота на известността.
***
Така прочутите хора са станали обществена институция като санитарните инсталации, като обществените осигуровки, като застраховките, като заведенията за душевноболни.
Но те са полезни само, ако останат наистина недостъпни.
***
Милан Кундера вижда в човешката същност неща, които не са достъпни за всекиго.
Той разбира гордата меланхолия на чешкия учен и гордостта му от еднознаковото изписване на буквата č.
Той усеща гнета и завистта на Венсан към политика-танцьор Берк.
Той разплита същността на танцьорите в политиката – жадни за слава и одобрение.
Той знае болката на несподелената любов на Имакулата.
„Бавно“ е малка странна книжка.